Банкеръ Daily

Свят

Петролното ембарго ще го преживеем, но продоволствената криза - трудно!

Европейският съюз забави петролното ембарго и още не е оценил рисковете от отказа от руския газ, но не бива да се бави с решаването на проблема с продоволствената криза. Снимка: Европейската комисия
S 250 c389e6ab a999 4438 b52a 22a33f3dd00b

Европейският съюз може да бави петролното ембарго и да не оценява докрай какви са рисковете, ако остане без руски природен газ, но не бива да се размотава с решаването на задаващия се продоволствен проблем. Причината е, че Старият континент няма да бъде споходен от нов Гладомор, но мизерията и нищетата на милиони хора в Африка ще доведат не само до гладна смърт, но и до въоръжени конфликти и масова миграция.

През седмицата блокът се опита да наложи частично ембарго върху руския петрол, но усилията му бяха провалени заради бунта на Унгария заради включването на руския патриарх Кирил в черния списък. Така или иначе ембаргото нямаше да стигне по-далеч от "Котката на Шрьодингер". Тоест - две трети от доставките са под възбрана, останалите количества - според зависи. Ако трябва да се вярва на единодушието в Брюксел, до края на годината забраната ще покрие 90% от черното злато на Кремъл.

Ако все пак Будапеща и Брюксел успеят да се споразумеят, изключението за Унгария от общите правила е очаквано, защото няма излаз на море и може да получава петрол само по тръбопровода "Дружба". Второто изключение (макар и само до 2024 г.) е България, като аргументът в наша полза е повече от съмнителен - рафинерията в Бургас не можела да работи с друг петрол, освен с руски. Нищо, че преди няколко години от "Лукойл" се похвалиха, че били "развързали" нефтохима срещу инвестиции в размер на 1 млрд. лева. Или долари - няма никакво значение.

Надеждите на ЕС са, че приходите в касичката на Путин рязко ще спаднат и той ще бъде принуден да започне преговори за мир с Украйна, без обаче да си позволява да й извива ръцете. Доскоро страните от ЕС плащаха по около 450 млн. евро на ден за руски петрол, които движеха и смазваха руската военна машина. Според статистиките, само за 2021 г.

Русия  е получила от ЕС около 86 милиарда "петролни" долара.

Решението за петролно ембарго трябваше да провали тънките сметки на някои държави членки да играят от двете страни на барикадата. Дебатите за петрола все още не са приключили, а Унгария не се измъкнала от отговорност, защото очаква безвъзмездни милиарди от Брюксел. Новият проблем е, че ЕС планира седми пакет от антируски санкции, но... всички възможни лимити вече са изчерпани. Тоест - колкото и много да иска, Европейският съюз просто няма какво повече да спре, забрани или намали до минимум.

На срещата на върха на лидерите, проведена на 31 май, някак вкупом бяха попарени всички перспективи за по-нататъшна забрана за внос на руски газ. Все повече експерти предупреждават, че големите икономики като Германия няма как да се откажат тотално от вноса на руско синьо гориво. Просто няма външен субект, който да насмогне на потреблението им. 

По данни на германската индустрия, намаляването на руския газ може да доведе до загуби до 5% от брутния национален продукт и до щети с неизчислими последици. Не по-малко фатално ще е ембаргото и за Италия, която има традиционно силни енергийни и икономически връзки с Москва.

От другата страна на "тръбата" са Полша, скандинавските и балтийските държави членки. "Никой не иска да купува енергия от Русия - една варварска страна, на която не може да се разчита по никакъв начин. Тя се оказа не само ненадежден партньор, но и престъпна държава“, обобщи задочно тяхната позиция полският премиер Матеуш Моравецки по време на срещата на върха в Брюксел.

В същото време Европейската комисия призна, че не е направила оценка на икономическото въздействие на усилията си да намали вноса на руски газ с две трети до края на годината. Тази игра „на сляпо“ обаче не е толкова страшна, колкото фактът, че докато ЕС умува как да отложи пълната забрана на руска енергия и да не "очерни имиджа на Путин“, за което настоява френският президент Макрон, Кремъл вече спря кранчето на още няколко държави членки.

В началото на седмицата Москва отряза Нидерландия, а на 31 май обяви, че прекратява доставките на газ и за Дания. С Полша бяхме наказани още преди десетина-петнайсет дни, защото не пожелахме да плащаме с рубли....

Украинско зърно срещу падане на санкциите

Още по-страшно от бавния темп и разногласията при вземането на решения в общността е надвисналата заплаха от световна продоволствена криза. След нахлуването на Русия на 24 февруари, украинските доставки на зърно от черноморските пристанища са спрели и повече от 22 милиона тона зърно са блокирани в силози. Русия и Украйна изнасят общо 29% от световните количества пшеница и 62% от слънчогледовото масло, затова заради войната и невъзможността за доставки цените в Северна Африка и Близкия изток станаха непоносими.

Русия предложи да освободи износа на украински селскостопански продукти, ако паднат санкциите срещу нея, които спряха износа й на торове и зърно. Междувременно украинските власти твърдят, че руските войници крадат зърно и го превозват с кораби до Русия с намерение да го продадат в Близкия Изток. Опасенията са, че Москва планира да търгува със заграбените селскостопански продукти от завладените територии.

Редица международни организации, сред които и Световната продоволствена програма на ООН, предупреждават, че  глобалните вериги за доставки са нарушени и цената на строителните материали, горивото и храната в Западна Африка вече са непоносимо високи. Районът е изправен пред безпрецедентен

недостиг на храна, заплашващ близо 40 милиона души.

В Етиопия, Сомалия, Демократична република Конго и региона на Сахел и без това бушуват конфликти, а какво ще стане когато и гладът "удари"... Просто никой не смее да прогнозира.

През седмицата руският външен министър Сергей Лавров обяви, че черноморският флот на Русия ще осигури безпрепятствено преминаване на кораби с украинско зърно по пътя към Средиземно море, ако Киев разминира териториалните си води. Той обаче не пропусна да обвини Запада, че създал "изкуствени проблеми" със затварянето на пристанищата за руски кораби и унищожаването на логистичните и финансовите вериги. Според него, ако светът изпадне в продоволствена криза, вината ще е на Запада.

Европейските институции реагираха на заплахата от недостиг на храни и обявиха, че търсят варианти за безопасен износ от Украйна. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел коментира след срещата на върха, че Брюксел няма да приеме руското предложение, защото "не може да става и дума под хуманитарен претекст да се поставя под въпрос сигурността на Украйна“. Той посочи, че недостигът на зърно по света може да породи напрежение и това да доведе до натиск върху Европа, затова се обсъждат няколко варианта, които скоро ще бъдат обявени.  Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обясни, че ЕС се подготвя за сухопътен износ на украинското зърно.

Целта на ЕС е

да не допусне Москва да се самообяви за герой,

който е спасил света от гладна смърт, след като по нейна вина всички страдаме.

Лавров ще присъства на среща за продоволствената криза в Турция на 8 юни, където се очаква да бъде обсъдено създаването на морски коридор за кораби, които превозват храни, или поне облекчаване на напрежението.

Очевидно е, че трупаните с години проблеми няма да се решат от днес за утре, въпросът е да се действа решително, защото, колкото повече отстъпки получава Русия, толкова по-дълго ще продължи войната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във