Банкеръ Weekly

Свят

Пестеливият Север срещу бедния Юг в схватка за "големите стимули"

Еврокомисията предложи пакет за възстановяване на стойност 750 млрд. евро.

Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел
S 250 8b9ca144 78e5 4f19 87fc 30d404448e7d

Богатият Север не иска да плаща за неволите на изоставащите. И сега председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изправена пред тежка задача да убеждава в противното така наречената Пестелива четворка - групата от северни държави, която се противопоставя на обединяването на дълга на задлъжнелия Юг и прехвърлянето на големи суми на общността

Еврокомисията предложи на 27 май пакет за възстановяване на пострадалите от коронавируса икономики на стойност 750 млрд. евро. Той е допълнителна мярка към бюджета на Европейския съюз от 1 трилион евро и  Стабилизационния механизъм на еврозоната с неговите 540 млрд. евро, които вече бяха договорени. Плановете са 500 млрд. евро да бъдат разпределени на страните членки като безвъзмездна помощ, а 250 млрд. евро - чрез заеми. Новият инструмент ще се нарича "Следващо поколение ЕС", а парите ще са предназначени предимно за инвестиции, за финансиране на реформи, в подкрепа на здравеопазването и за да може най-бедните региони на съюза да наваксат.

"Утре цената на бездействието в тази криза ще бъде далеч по-скъпа за нас. Важното е да поставим заедно основите на нашето бъдеще. Нека оставим настрана старите предразсъдъци. Не сме тук, за да се пазарим, а за да построим бъдещето на Европа. Съветът (на Европа - бел.ред.) се държи като че ли нищо не се е случило​", коментира Фон дер Лайен.

Идеята й е, Европейският съюз да не раздава пари безразборно. Затова предлага създаването на нов фонд за възстановяване, вграден в модерен и обновен дългосрочен бюджет. Предвидените 750 милиарда евро, както и целевите подкрепления към бюджета за 2021-2027 г. ще доведат до обща финансова мощ на ЕС до 1,85 трилиона евро. Силно задлъжнелите Италия и Испания, най-силно засегнати от пандемията на коронавируса, ще бъдат основните бенефициенти на плана за възстановяване. Италия ще получи до 81,8 милиарда пряка помощ и 90,9 милиарда заеми, докато Испания - 77,3 милиарда помощи и 63,1 милиарда кредити. 

Думите "солидарност" и "пари" заедно?

Предложението на Европейската комисия за следващия седемгодишен бюджет и придружаващите го средства за възстановяване сложи край на едни от най-трудните преговори в историята на Евросъюза. Причината е, че държавите-членки трудно се съгласиха да подкрепят размера на сумата, целите и условията, а някои категорично се обявиха срещу раздаването на безвъзмездни пари и заеми. Всъщност дебатът за финансирането на изхода от кризата ще се усложнява все повече, защото разделението север-юг става все по-видимо. Богатият север, който е  по-малко засегнат от пандемията, не желае да подкрепи една амбициозна и засилена кохезионна политика в името на възстановяването.

Големият дебат на практика бе дали да се използват безвъзмездни средства, които страните да не връщат, или заеми, които допълнително ще подхранят националния дълг на вече болните икономики, включително на третата и четвъртата по големина в блока - италианската и испанската. Франция и Германия предложиха половин трилион евро безвъзмездни. Освен това канцлерката Ангела Меркел прие, че ЕС ще заеме от пазарите рекордна сума за преодоляване на спада - стъпка, която може да бъде сравнена с решението на САЩ за обединяване на дълга на държавата през 1790 г.,предложено от Александър Хамилтън.

Предложението на Четворката - Холандия, Австрия, Дания и Швеция, да не се дават безвъзмездни пари ясно показа колко са разделени националните правителства при обсъждането на пътя за излизане от кризата. Въпреки френско-германския опит за ограничаване на различията чрез безвъзмезден фонд, северните страни смятат „големия стимул“ за голяма принуда и изнудване. Богатите се притесняват, че Фон дер Лайен ще вкара Европа в дългова криза. 

Депутатите настояват за по-сериозен ангажимент

За да се стимулира икономическото и социално възстановяване, конкретно евродепутатите призовават за стабилен пакет от 2 трилиона евро, вграден в многогодишната финансова рамка, а не в неин ущърб. Новият седемгодишен бюджет трябва да покрива непосредствените нужди на гражданите и да има за цел постигането на социална кохезия и устойчиво икономическо развитие, основано на цифровия и зелен преход.

Тъй като парите винаги идват с условия, въпросът е колко строги ще са изискванията за достъп до новия финансов инструмент. Франция и Германия заявиха, че фондът за възстановяване ще се основава на ясен ангажимент на държавите-членки да следват стабилни икономически политики и амбициозни програми за реформи. А Четворката  призова за твърд ангажимент за реформи и фискална рамка.

Големите надежди

Председателят на Еврогрупата Марио Сентено заяви преди Урсула фон дер Лайен да обяви размера на фонда, че няма време за спорове и е жизненоважно да  се постигне споразумение преди лятото. Проблемът е, че страните трябваше да постигнат консенсус за събирането на фонд от 1,5 трилиона евро. Тази цифра бе предложена и от еврокомисарите Тиери Бретон и Паоло Джентилони, които оценяват въздействието на пандемията в европейските сектори и индустрии през последните седмици. Това предложение обаче се оказа твърде смело и дръзко предвид опозицията на няколко държави.

Холандия, Австрия, Дания и Швеция, не посочиха конкретна сума, но поискаха задълбочена оценка на нуждите. Те са на мнение, че заради сегашната щедрост националните вноски в бюджета на общността за 2021-2027-а трябва да бъдат ограничени. По време на неуспешните преговори за финансовата рамка през февруари те настояваха тя да бъде намалена с около 80 милиарда евро. Пестеливите страни се противопоставиха на всякакви мерки, „водещи до мутализиране на дълга или значително увеличение в бюджета на ЕС“. Вместо това предложиха облагодетелствани заеми на онези, които бяха най-силно засегнати от кризата. В позицията им на практика няма нищо нередно, защото те са коректни платци, които за пореден път заявяват, че членството в Европейския съюз си има цена - не е редно едни да се облагодетелстват за сметка на други. 

Какво предстои?

В следващите месеци трябва да се намери решение и на проблема как ще се финансират новите политики на общността, заради които Европейският парламент настоява новият дългосрочен бюджет 2021-2027-а да е 2 трилиона евро. Институциите на ЕС и държавите-членки са съгласни, че е необходимо цифровите и екологичните програми да са приоритет. Но има нюанси сред различните предложения. Повечето страни предлагат да се финансират дейности, които допринасят най-много за възстановяването, като например научни изследвания и иновации, повишена устойчивост в здравния сектор и осигуряване на зелен преход, растеж и цифровите програми. 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във