Банкеръ Daily

Свят

Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда за литература за 1912 г.

Портрет на Пенчо Славейков от 1912 година.

На днешния ден през 1912 г.  шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобеловата награда за литература.

Алфред Йенсен (Alfred Jensen) е шведски писател, литературовед и славист-езиковед, преводач, журналист и кореспондент, автор на многобройни пътеписи от пътувания в Източна Европа, експерт по славянска литература към Нобеловия комитет, интелектуален посредник между Швеция и славянския свят.

Алфред Йенсен е роден на 30 септември 1859 година. Той завършва славянска филология в Университета на Гьотеборг и започва да преподава руски език в същото учебно заведение. Превежда на шведски език най-значимите творби на Александър Пушкин, Тарас Шевченко, Хенрик Сенкевич, Адам Мицкевич, Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и други.

Алфред Йенсен за първи път посещава Черна гора, Сърбия и България през 1890 г., когато пристига с кораб по река Дунав. Своите впечатления Йенсен описва в пътеписите „Пътни впечатления от България“ (сп. „Български преглед“ 1893-1900 г.) и „Кръстът и полумесецът“ (1911 г.). В студията си „Македония и България“ изтъква българския характер на населението в Македония.

В първите години на ХХ век Пенчо Славейков се сближава с Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа. Тогава, „за първи и вероятно за последен път“, както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решава да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.

През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков – „Коледари“ и „Съдби и поети“, превежда много други стихове, както и поемата „Кървава песен“, за която пише:

Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър – „Кървава песен“

Заради преждевременната смърт на Пенчо Славейков предложението да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет.

 

Герхарт Хауптман 

(на немски: Gerhart Johann Robert Hauptmann) - германски писател и драматург, сред най-видните представители на немския натурализъм, получава Нобеловата награда за литература за 1912 година.

В началото на XX век той е сред най-известните немски писатели, като след първата световна война му е предложено да стане райхспрезидент, но Хауптман отказва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във