Банкеръ Weekly

Свят

Париж и Берлин единни, но докога?

Льо Мер и Шолц в София

След дълъг период на неяснота представители на Франция и Германия най-сетне дадоха знак, че ще дадат тласък на така очаквания процес на реформиране на Европейския съюз. Това означава, че поне частично противоречията около необходимите стъпки са преодолени, но и че Париж и Берлин са притиснати от невъзможността да отлагат трудния разговор до безкрай. Каквото и да предложат обаче на срещата на върха на Евросъюза през юни, то далеч няма да е така революционно, каквито бяха смелите идеи, прокламирани от френския президент Еманюел Макрон през миналата есен.

Френско-германският ангажимент за представяне на общ план за реформи на еврозоната дойде от българската столица. На съвместна пресконференция в София министрите на финансите на двете страни Бруно Льо Мер и Олаф Шолц посочиха, че планът ще бъде общ. Ще бъде изготвена и пътна карта "за презареждане на еврозоната". "Твърдо вярваме, че трябва да намерим компромис между Франция и Германия за следващия Европейски съвет през юни", заяви Шолц, както и че очаква Льо Мер да го посети в Берлин, където ги очаква тежка работа.

Думите на германския първи финансист означават, че следващият месец ще е много важен за бъдещето на еврозоната. Лидерите на Европейския съюз ще трябва да решат дали да приемат амбициозните предложения на Еманюел Макрон, или да посрещнат следващата икономическа криза със същите инструменти, с които се справиха с предишната. Но все пак те ще имат и широк избор от компромисни решения между тези две крайности.

Залозите са сериозни. Авторитетът на Макрон зависи от способността му да проправи път на реформаторските си идеи. Спечелването на подкрепа за предложения от него Европейски валутен фонд е първото му сериозно изпитание. Ако идеята му пропадне, надеждите за реализиране на още по-амбициозни нововъведение като общ бюджет за еврозоната или общ данъчен механизъм изглеждат обречени.

Германският канцлер Ангела Меркел също е изправена пред трудни решения. Един от аргументите й по време на предизборната кампания през миналата есен бе, че само тя може да бъде достоен партньор на Макрон на сцената на европейската политика, и сега трябва да покаже, че двамата могат да намерят общо решение по въпроса за бъдещето на европейския паричен съюз. Обстановката се усложнява от напрежението вътре в Евросъюза между либералния му център начело с Германия и Франция и държавите от източната му периферия, които са обвинявани в отстъпление от принципите на демокрацията и в пълзящ авторитаризъм. В тази ситуация Берлин и Париж са длъжни да демонстрират единство, за да има надежда поне някакви реформи да бъдат прокарани.

Предлаганият от Макрон Европейски валутен фонд обаче среща сериозна съпротива и в Християндемократическия съюз на Ангела Меркел. Негови представители се опасяват, че един подсилен европейски механизъм за предоставяне на финансова помощ в условията на криза ще хвърли върху раменете на Германия нови тежести, които тя няма да може да понесе. Същевременно канцлерът е обвинявана, че "се крие зад Бундестага" и се възползва от противоречивите настроения в управляващата парламентарна коалиция между християндемократи и социалдемократи, за да отлага некомфортните решения.

Трудности идват и от други посоки. Макар че Германия е най-видният скептик по отношение на промените, съпротива има и в страните, подлежали и потенциално подлежащи на спасителна финансова помощ. Предлаганата нова институция не се различава от своя предшественик - Европейския стабилизационен механизъм, по отношение на това, че издига като свой централен принцип фискалната дисциплина и почти не предвижда механизми, чрез които националните парламенти или гражданите на засегнатите държави да оспорват решенията й.

Впрочем не само финансовите "двойкаджии" имат своите аргументи против - сред "отличниците" тревогите са не по-малки, макар и от друга гледна точка. В началото на март осем държави от северната част на Евросъюза - Холандия, Естония, Литва, Латвия, Финландия, Ирландия, Дания и Швеция - изразиха общото си безпокойство от подготвените промени, призовавайки прекалено амбициозните предложения да бъдат отложени за по-късно. Те приеха обща декларация, в която изразяват резервите си към реформите и поставят ударението върху по-традиционните действия, свързани със затягането на фискалната дисциплина. Другото, за което те настояват, е разговорите за промените да протичат "в инклузивен формат", ясно демонстрирайки негодуванието, което специалните френско-германски отношения предизвиква у останалите членки на еврозоната.

Има едно нещо обаче, което изглежда извън всякакво съмнение: след като на срещата на върха през юни бъде договорена пътна карта за належащите преобразувания, темата за реформи в еврозоната ще бъде затворена за дълго. "Най-големият риск е, че всички ще обърнат страницата и ще минат към предполагаемо по-важните теми - или поне към тези, от които европейските лидери повече се вълнуват - като изборите за Европарламент и надиграването за водещите постове в ЕС", коментира пред "Политико" френски правителствен представител, пожелал анонимност. А през 2019-а консерваторите и евроскептиците ще залеят европейския парламент, така че можем да се сбогуваме с реформите на еврозоната за следващите пет години, допълва той.

Отделно стои въпросът за бъдещето на тандема Меркел - Макрон. Издигайки реформаторските си идеи, френският президент се надяваше да срещне подкрепа у германската си партньорка. Но оттогава Германия мълчаливо отхвърля плановете му. Пресен пример бе хладният прием на идеята на Макрон за промяна на данъчното облагане на електронните гиганти от страна на финансовите министри на 28-те на срещата им на 28 април в София. Според източник на "Еурактив" липсата на подкрепа от германския финансов министър предизвикала "студената ярост" на френския му колега. Берлин и Париж все още полагат усилия, за да не разрушат всичко, но никой не знае как ще се развият отношенията им, ако френските реформаторски идеи бъдат погребани пред очите на Меркел.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във