Банкеръ Daily

Свят

Пандемията няма да промени приоритета на Брюксел - зелените политики

Здравната криза и борбата с икономическите последици от нея са основен приоритет в работата на ЕС, но мерките за възстановяване отчитат нуждата от трансформация на Европа в екологична посока.

Предложението на Европейската комисия за фонд от 750 млрд. евро за икономическо стимулиране в допълнение към промененото предложение за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. отговориха на призивите на Парламента за мащабен пакет за реконструкция на Европа, в който централно място следва да играе борбата срещу климатичните промени. Планът за възстановяване на европейската икономика с название "Ново поколение ЕС", цели да намали ефекта от кризата и да създаде предпоставки за устойчиво развитие след нея.

Преговорният екип на Европарламента и председателството на Съвета постигнаха споразумение през ноември 2020 г. за дългосрочния бюджет и плана за възстановяване. Договореностите предвиждат поне 30% от средствата да бъдат насочени в подкрепа на действията на ЕС относно климата.

Освен това 7,5% от годишните разходи през 2024 г. и 2025 г. ще бъдат насочени за поддържане на биоразнообразието, а от 2026 г. този дял ще се повиши на 10%..

Извънредната ситуация, която Европейският парламент обяви през ноември 2019 г., изисква приемането на редица мерки за засилване на ангажимента на ЕС към климатична неутралност.

През декември 2019 г. Комисията очерта рамка за Зелен пакт за климата в Европа, а през март предложи законодателство за постигането на нулеви нетни емисии в ЕС до 2050 г. В отговор депутатите призоваха за по-голямо намаляване на емисиите, за да може ЕС да постигне набелязаната цел.

През октомври 2020 г. Парламентът одобри преговорната си позиция относно законодателния акт за климата. Депутатите подкрепиха целта за климатична неутралност до 2050 г. и поискаха 60% намаляване на емисиите на парникови газове ди 2030 г. в сравнение с 1990 г. Тяхната позиция е по-амбициозна от предложението на Комисията за съкращаване на емисиите с 55%. Настоящата цел за 2030 г. е 40% по-малко емисии.

 

Законодателният акт за климата трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и от Съвета на ЕС, за да може да влезе в сила. Парламентът иска целите за намаляване на емисиите да бъдат приети преди провеждането на следващата глобална конференция за климата, която бе отложена за 2021 г. поради пандемията. Очаква се Парламентът да се произнесе по законодателното предложение за климата през октомври.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във