Банкеръ Daily

Свят

Панамският канал става собственост на Панама

Входът на Панамския канал откъм Тихия океан с Моста на Америките.

На днешния ден през 1999 г. Панамският канал официално минава под юрисдикцията на Панама. Най-южната държава в Централна Америка е между Коста Рика на северозапад и Колумбия на изток като граничи с Карибско море и Тихия океан. Разположението на Панама на Панамския провлак е стратегическо, което й позволява да контролира Панамския канал, който свързва Атлантическия с Тихия океан.

На 3 ноември 1903 г. е провъзгласена е независимостта на Република Панама – страната, която днес е един от най-големите финансови, търговски и транспортни центрове в Латинска Америка. Голяма роля в икономиката на Панама играе Панамският канал, през който минават годишно над 15 хил. кораба (даващи приход от над 600 млн. щатски долара).

Панамският канал е изкуствено прокопан канал, който пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, като свързва Тихия океан с Атлантическия океан и разделя Северна от Южна Америка. Обявен е за едно от Седемте чудеса на модерния свят.

Това е един от най-големите и трудни строителни проекти, чието прокопаване оказва значително влияние върху корабоплаването между двата океана, като елиминира необходимостта от изминаване на дългия и опасен път през Магелановия проток или нос Хорн в най-южната част на Южна Америка. Например, кораб, отправил се от Ню Йорк за Сан Франциско през канала изминава 9500 км - по-малко от половината на курса от 22 500 км около нос Хорн.

Панамският канал е с дължина 81.6 км, дълбочина 12.5 м и широчина 150 метра. Съоръжен е с три системи от шлюзове, което позволява за едно денонощие да се прекосява от 48 кораба.

Строежът на канала е започнат отначало от френска компания, но известно време след нейния фалит с проекта се заемат САЩ и го завършват. Строежът на сегашното съоръжение трае от 1904 до 1914 година. От построяването си до 1999 г. каналът се контролира от САЩ, след това - съвместно от САЩ и Панама. От 31 декември 1999 г. съоръжението се управлява от специална панамска правителствена агенция (на испански: Autoridad del Canal de Panamá (ACP)).

Построяването на Панамския канал е огромна инвестиция и за онези времена само съоръженията струват на САЩ общо 390 млн. долара, което е еквивалентно на над 400 млрд. долара сега. По време на строителството са загубили живота си общо 27 500 работници. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 година.

Панамският канал е завършен на 15 август същата година, две години предсрочно (официалното му откриване е през 1920 г.). По съвпадение през същия месец в Европа започва Първата световна война. Поради намаления трафик на кораби от Европа след Първата световна война броят на преминалите през канала кораби през първите години е неголям. След 1924 г. обаче трафикът се увеличава и през канала преминават по 5000 кораба годишно.

Първият договор между САЩ и Панама става предмет на много спорове и на няколко пъти през ХХ век са подписвани нови договори. През 1977 г. се подписва договор от американския президент Джими Картър и панамското правителство на генерал Торихос Ерера за поетапно възстановяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 г. и за постоянния неутралитет и експлоатация на канала съвместно от САЩ и Панама.

Максималният допустим размер на корабите, които могат за преминават през канала, се нарича Panamax. Един типичен Panamax кораб е с водоизместимост от 65-80 хиляди тона, но действителното му карго е ограничено до около 52 500 тона поради ограниченията в дълбочината на канала. Корабът с най-голяма дължина, преминавал канала, е San Juan Prospector, сега Marcona Prospector, който е рудовоз с размери 296 м дължина и 32 м ширина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във