Банкеръ Daily

Свят

Османски архитект с арменски произход проектира Желязната църква

На днешния ден можем да си спомним за Ховсеп Азнавур (на турски: Hovsep Aznavur) - османският архитект от арменски произход, изработил архитектурния план на българската църква „Свети Стефан“ в тогавашната османска столица Истанбул.

Ховсеп Азнавур е роден на 21 май 1854 г. в британската столица Лондон в арменско семейство, което през 1867 г. се мести в Истанбул.

Той учи в Римската академия за изящни изкуства и става един от многото османски архитекти, учили в Европа. Негово дело изцяло или отчасти са много обществени и частни сгради в Истанбул, като Мъсър Апартманъ (Египетският апартамент) и тютюневата фабрика Джибали (Джибали Тютюн Фабрикасъ).

Ховсеп Азнавур играе и важна роля в обществения и политическия живот на арменската колония в Истанбул. Той е сред основателите на Сахманатраган Рамкавар, партията предшественик на либерално-демократичната Рамкавар Азатакан, една от трите големи арменски партии.

След геноцида над арменците (1915-1918 г.) Ховсеп Азнавур напуска Истанбул и се заселва в Кайро, където продължава да се занимава с архитектура. Ховсеп Азнавур умира там на 15 май 1935 година.

"Свети Стефан“ (на турски: Aya Stefan, Bulgar Kilisesi, Българската църква), известна като Желязната църква, е православна българска царква в Истанбул, направена от готови железни елементи. „Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Тя е трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог (залив на границата между Босфора и Мраморно море), а над притвора (най-западната част на един християнски храм) се издига 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка.

На 25 юни 1890 година със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е живелият в Османската империя архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.

Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 година.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена. Стилът му има ар нуво влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.

Facebook logo
Бъдете с нас и във