Банкеръ Daily

Свят

Олга Токарчук и Петер Хандке получиха Нобел за литература

Олга Токарчук
S 250 c6e3ca74 b680 4640 8a81 b2556532a8d8

Полякинята Олга Токарчук и австриецът Петер Хандке получиха Нобеловата награда за литература. Токарчук получава наградата „за въображението на разказвач, който с енциклопедична страст представя пресичането на границите, формиращи живота“, а Хандке – „за влиятелното си творчество, в което с езикова изобретателност изследва периферията и спецификата на човешкия опит“, съобщиха от Нобеловия комитет.

Олга Токарчук (1962) е сред най-успешните и превеждани съвременни полски автори. Издала е романите „Пътешествието на хората на книгата“ (1993), „Е. Е.“ (1995), „Правек и други времена“ (1996), „Дом дневен, дом нощен“ (1998, български 2005), удостоен с литературната награда на читателите НИКЕ, както и с престижната германска награда „Мостовете на Берлин“, сборника с разкази „Музика от много барабани“ (2002, български 2006), сборника с новели „Последни истории“ (2005) и др. Най-амбициозната й творба е романът „Правек и други времена“, който веднага след излизането си започва да печели награди — на Фондация „Кошчелски“, на читателите за наградата НИКЕ, Паспорт на списание „Политика“. В него Токарчук умело преплита усещането за времето и успоредното протичане на човешкият живот в селището Правек, колкото реално, толкова и сякаш откъснато от света, но не и от хода на историята място. Един микрокосмос на съдби и истории — истории за природата, ангелите и човека. „Метафизическа приказка“, както самата Олга Токарчук го нарича.

В "Бегуни" авторката споделя представата си за живота и времето: „Стоим настрана. Виждаме само света във фрагменти, друг няма да има. Моменти, трохи, бързо разпадащи се конфигурации. Живот? Нищо такова няма; виждам линии, плоскости и тела, и техните изменения във времето. А времето изглежда прост инструмент за измерване на дребните промени, училищна линийка с опростено разделение на само три части: беше, е, ще бъде.“

Петер Хандке е белетрист, поет и драматург.  Той е смятан за един от най-ярките представители на съвременната австрийска литература. Наред с изявите си в различни жанрове той създава и множество белетристични произведения, които му спечелват име на необикновен разказвач. Още през 1966 г. двадесет и четири годишният автор на романа „Стършелите“ привлича върху себе си вниманието на читателите и критиката. Следват повестите и романите „Страхът на вратаря при дузпа“ (1970), „Кратко писмо за дълга раздяла“ (1972), „Нещастие без ропот“, „Когато желанието още помагаше“, „Часът на истинското усещане“ и сред тях особено значимата повест „Левачката“ (1976).

Цитат от автора: "Котката "става по-непристъпна и кралска": още малко - и тя ще роди първата си дума.

Да се преструваш, че се представяш за себе си, е сила.

Сега знам: вие, моите роднини, сте виновни за всичко, вие сте главното зло.

Котката е дребно монументално животно.

В края на краищата, всяка мечта, която ти се отдаде да реализираш, помага да се въплътят останалите.

Тъй като за мен няма общ закон, ще разработя личния си закон, който ще трябва да следвам.

Настоящето пламна с огън, а миналото блестеше.

Затвори вратата на твоите чувства.

Това ще бъде нашият празник, празник на живите и мъртвите, празник на решенията.

Решенията приемай само възторжено, а пораженията спокойно.

Роднините бяха само далечни гласове, пробиващи път през снега.

Покажи ми някой, който твърди, че е станал по-мъдър, като се откаже от мечти, и ще ви покажа майстор на оправдания.

... фантазията винаги е права."

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във