Банкеръ Weekly

Свят

Обама затъна в Афганистан

Барак Обама взе решение да отложи изтеглянето на силите на САЩ от Афганистан, с което официално се отказа от намерението си да приключи президентския си мандат без американски войски в тази страна. Оставането им не е изненада, след като неотдавна талибаните превзеха важния северен град Кундуз и го удържаха под свой контрол повече от две седмици.

Разбира се, решението на американския президент повдига и въпроса дали Съединените щати имат стратегия за следващите си ходове в региона, или са се оставили обстоятелствата да ги водят? Дори да оставим настрана злостните блогърски коментари, че Обама е поискал от Путин да поеме и Афганистан след намесата си в Сирия, но руснакът му отказал, е очевидно, че без предприемането на други стъпки новата позиция на американския държавен глава няма да доведе умиротворяването и стабилизирането на Афганистан. Предвидените няколко хиляди войници биха могли в най-добрия случай да предпазят местните власти от пълен погром, който ще удари и по авторитета на САЩ.

Сегашното решение на Обама е седмото му поред, засягащо размирната страна. Тези постоянни преразглеждания на стратегията засягат преди всичко количеството и задачите на американските военни сили. Най-значителното от седемте е онова от 2009-а, след като командващият силите в Афганистан генерал Стенли Маккристъл определи ситуацията там като "сериозна и влошаваща се". Тогава Обама уволни падналия духом генерал, изпрати 30 000 войници и промени целите на военната операция - вече не се искаше талибаните да бъдат "разгромени", а само  "пречупени".

Всички последвали преразглеждания бяха най-вече във вид на корекции на броя на войските предвид това, че с напредването на времето задачата за пълно изтегляне през 2014 г. изглеждаше все по-неоправдано оптимистична. Последното решение обаче е качествено различно, защото сложи край на намеренията за приключване на американското присъствие в обозрими срокове и защото за пръв път предвижда увеличаване на контингента: вместо 1000 войници, намиращи се в посолството на САЩ в Кабул, вече ще има 5500, които освен в столицата ще са разположени в три отдалечени една от друга постоянни бази.

Макар и петорно, увеличението само по себе, естествено, няма да е в състояние да промени посоката, в която е тръгнал Афганистан. Въпреки огромните усилия и средства, които Съединените щати вложиха в изграждането на местни сили за сигурност, става все по-ясно, че те не са в състояние да спрат настъплението на талибаните. Вътрешните дрязги в средите на местните управници още повече отслабват позициите на правителството и държавата постепенно се превръща в територия, разкъсана между местни военни предводители и подчинените им сили. Картината се усложнява допълнително от засилващото се присъствие на "Ислямска държава" в региона и от преминаването на редица талибански формирования под нейното знаме. При това положение наличието на няколко хиляди американци вероятно ще подкрепи донякъде управляващите, но няма да промени стратегическата ситуация в отново засилилия се конфликт.

Все по-отчетливо изглежда, че единственият изход е в намирането на политическо решение. Всъщност липсата на такова е основната причина за неуспехите на американците и в Ирак - Вашингтон разчиташе твърде много на военното решение на проблемите, пренебрегвайки факта, че стабилност не може да бъде постигната другояче освен с политически средства. Ето защо фокусирането върху броя и състава на военните сили не оправда надеждите. Американските войски се изтеглиха, без да е постигнато политическо споразумение между различните етнически и религиозни групи, и страната буквално се разпадна месеци след напускането на последния американски войник. Не поучили се от грешката в Ирак, САЩ още по-болезнено се опариха в Сирия - след като изхарчиха стотици милиони долари за военната подготовка на т.нар. умерена опозиция, накрая останаха с празни ръце - военните формирования, които трябваше да свалят Башар Асад и да спрат "Ислямска държава", изчезнаха още преди да са се появили на бял свят.

Може би основното в решението за оставане в Афганистан е сигналът, който Вашингтон изпраща към правителството в Кабул, талибаните и останалите сили в региона, включително и в Пакистан. Психологическото му значение е да се покаже, че нито разходите, нито натрупаната умора могат да накарат Съединените щати да изоставят позициите си. Оставането на американските сили ще спечели и нужното време за намиране на политически изход от задънената улица. Стига да има кой да го потърси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във