Банкеръ Weekly

Свят

Новата студена война е обявена

Сблъсъкът за Хонконг е формалната искра, която "официализира" конфликта между САЩ и Китай

Протестите срещу новия закон в Хонконг не стихват
S 250 2423f4ed 1be2 4f79 be94 e34eb50f9f2f

Китай и САЩ са на ръба на нова студена война, предупреди китайският външен министър Ван И. Време е Съединените щати да се откажат от намеренията си да променят Китай и да спрат да поставят препятствия по пътя на 1,4 милиарда хора към модернизацията, добави първият дипломат на Пекин. Иначе казано – време е американците да престанат да ни се пречкат, защото няма да отстъпим и ще си носят последиците.

На пръв поглед думите на Ван И могат звучат като предупреждение, но всъщност те са констатация. Така както думите на Уинстън Чърчил във Фултън през 1946-а, погрешно приемани от мнозина за "обявяване" на Студената война, не са нищо друго, освен констатация на свършен факт.

През последните години много неща застанаха между Вашингтон и Пекин – напрежението в Южнокитайско море, търговската война, взаимните обвинения за епидемията от Ковид-19. Всички те са колкото фактори, толкова и симптоми за това, че глобалната роля на Китай става все по-важна, а тази на Съединените щати отслабва. И предвещаваха, че неминуемо ще се стигне до сблъсък, в който нито една от двете страни

няма да може да си позволи крачка назад.

Изглежда, че този момент дойде – с приетия от китайския парламент закон за националната сигурност в Хонконг. Предупреждението на Ван И за новата Студена война бе отправено на другия ден, след като съветникът по националната сигурност на американския президент Доналд Тръмп - Робърт О'Брайън, заяви, че китайският автономен район може да изгуби своя привилегирован търговски статут, ако бъде приет спорният законопроект. "Не виждам как Хонконг ще остане азиатски финансов център, ако Китайската комунистическа партия наложи своя закон за национална сигурност", каза О'Брайън. А американският държавен секретар Майк Помпео изтъкна, че нормативът ще е преждевременен

погребален звън за системата "една страна, две системи",

според която Пекин трябваше да остави полуавтономния статут на Хонконг до 2047-а – 50 години след връщането му от Великобритания на Китай.

По-късно самият президент Доналд Тръмп обяви, че ще предприеме действия срещу Китай: "Това е нещо, за което ще чуете преди края на седмицата - мисля, че ще бъде много силно".

Споменатият китайски закон ще е погребален звън и за присъствието на Запада в Хонконг. Западните компании ще останат без прозападно ориентирания бизнес център на китайска територия и техните интереси вече няма да са добре защитени от местната юрисдикция по британски образец. Конкретно американските бизнес интереси в Хонконг включват 1300 компании и 82,5 милиарда долара преки инвестиции.

Решението ще донесе значителен финансов и икономически риск и за Китай . Хонконг е неговия

най-голям източник на чуждестранен капитал.

Днес финансовите функции на Хонконг са станали още по-важни, тъй като китайските компании всеки момент могат да бъдат изхвърлени от американските капиталови пазари и много от тях вече са вторично листнати на хонконгската борса. 

Фактът, че никоя от засегнатите страни няма да спечели от промяната на статута на територията, показва, че наистина става дума за елемент от по-голяма колизия. Каквито и да са мотивите на китайския президент Си Дзинпин, очевидно е, че е избрал Хонконг за бойното поле на сблъсъка. Това показва фундаментална промяна на китайската политика спрямо района. Досега Китай оставяше на Хонконг функцията на геополитическа буферна зона. Сега обаче изглежда, че Си Дзинпин вече няма интерес от такава зона – а по-скоро вижда това място като фронтова линия на новата студена война със САЩ.

Първата студена война бе спечелена от Съединените щати, но дали със същите прийоми ще могат да победят и в новата?

За да надвият Съветския съюз, те създадоха цяла система за контрол на износа и въведоха санкции, чието предназначение бе Москва да не се сдобива с напреднали технологии. Под шапката на Координационния комитет за контрол на износа, или КоКом, Съединените щати и съюзниците им заедно отслабиха технологичните възможности на СССР. Изглежда, че сега

американците се надяват да направят същото.

На 15 май Доналд Тръмп затегна санкциите срещу китайския телекомуникационен гигант "Хуауей", като ограничи достъпа му до полупроводници, разработени с използването на американски софтуер и технология. А те са от критическо значение за изработването на неговите смартфони и 5G мрежите му. Администрацията на Тръмп вече упражнява натиск и върху големите западни държави да прекратят работата си с "Хуауей", като в същото време натиска американските фирми да се изтеглят от Поднебесната империя.

Явно, американският президент е избрал стратегия на прекратяване на икономическото сътрудничество с Китай и ще направи всичко да присъедини към усилията си колкото може повече страни.

Подобна стратегия донесе успех на САЩ през Студената война, но ситуацията сега е различна. За разлика от Съветския съюз, който беше военна супер сила, стъпила върху обърната навътре и изостанала икономика, Китай е модерна и технологично развита държава. Китайската икономика, за разлика от съветската, е дълбоко интегрирана със световната. В момента Китай може да се похвали с най-големия внос и износ в света.

Успехът при контрола върху износа за СССР

се дължеше до голяма степен на западното единство. Да се направи същото с Китай днес е невъобразимо по-трудно. Повечето западни компании продължават да са силно зависими от вноса на китайска електроника и санкциите срещу него ще струват прекалено скъпо.

Китай разполага и с далеч повече възможности да нанесе ответен удар в сравнение със Съветския съюз. Той е основният световен производител и износител на редки метали, използвани в широка гама от производства – от компютри и смартфони до електромобили и слънчеви панели.

И най-накрая – дялът на Съединените щати в световната икономика е далеч по-малък, отколкото преди 30 години, а с поведението си отблъскват най-близките си съюзници и ги карат да търсят нов баланс на силите.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във