Банкеръ Weekly

Свят

Новата селскостопанска политика на ЕС удря големите играчи през ръцете

България очаква 5 милиарда евро за директни плащания.

Колкото по-екологично е производството, толкава по-сигурна ще е субсидията.
S 250 a029c377 74ee 4572 92a2 9c054115a056

Страните от Европейския съюз все още не знаят дали да се радват или да се готвят за криза в земеделския сектор. Зелената сделка промени правилата, затова е трудно да се определи колко пари ще получат и какви "вратички" ще могат да използват при преразпределянето на средствата до 2027 година. 

Кой колко ще получи, това е големия спор между правителствата и Европарламента, седмици преди да влезе в сила новият седемгодишен бюджет на съюза. Едно обаче е сигурно – пандемията изисква по-гъвкава политика, така че ангажираните в тази сфера ще трябва да гарантират сигурността на хранителните доставки. Строгите екоизисквания на евродепутатите и скромните възможности на част от държавите в това отношение се оказаха ябълката на раздора. Още повече, че става дума за един от най-сериозните бюджети. През юли за селското стопанство бяха гласувани 344 милиарда евро. От тях за България се очертават около 5 милиарда за директни плащания и около 2 милиарда за развитие на селските райони.

Междувременно евродепутатите приеха позицията си за реформирането на селскостопанската политика на ЕС за периода след 2022 година. Тази стъпка бе крайно необходима, защото от последната такава реформа измина твърде много време. От тогава условията се промениха значително, а и бяха отчетени хиляди злоупотреби с общите средства. Всичко това налага спешна смята на модела, а и гаранции, че с тези пари няма да се злоупотребява.

Сегашните правила ще важат до 31 декември, а страните-членки и парламентът така и не напредват в преговорите. Интересите са големи, защото общата селскостопанска политика представлява 34,5% от бюджета на общността за тази година или 58,12 млрд. евро. Около 70% от тях отиват за подпомагане на  доходите на 6 до 7 милиона земеделски стопанства. Затова не е случайно, че споровете са ожесточени. Евродепутатите обявиха, че ще подкрепят приемането на нова политика само при промяна в модела. Те настояват за запазване на равнопоставени условия на конкуренция, а националните правителства да изготвят стратегически планове, които Европейската комисия да одобри. Чак тогава да започне разпределянето на парите.

България не изказа категорична позиция. Страната ни гласува с "въздържал се" на последната среща на Съвета на ЕС по селско стопанство, проведена на 19-20 октомври.

Нов модел – ново финансиране

Европарламентът е за по-строги изисквания за борба с климатичните промени. Това на практика ще е предварителното условие, които всеки земеделец ще трябва да изпълнява, за да получава директни плащания. Друго задължително условие ще е най-малко 35% от бюджета за развитие на селските райони да бъдат насочени към видовете мерки, свързани с околната среда и климата.

Минимум 30% от средствата за директни плащания също следва да се използват за т. нар. екосхеми, които ще са доброволни, но според евродепутатите биха могли да увеличат доходите на земеделските производители.

На всяка държава от общността ще й се наложи да създаде звена за консултантски услуги в областта на селското стопанство, както най-малко 30% от финансирането им с европейски пари се използва за подпомагане на земеделските стопани, които се борят с изменението на климата. Още по-трудно за изпълнение ще е изискването земеделците да използват най-малко 10% от земите си за оказване на положително влияние върху биологичното разнообразие, като например засаждането им с определени видове храсти, непродуктивни дървета, създаването на езера.

По-малко пари за големите стопанства

Евродепутатите гласуваха и за прогресивно намаляване на годишните директни плащания за земеделските стопани и ограничаването им до 100 000 евро. На тях обаче би могло да се разреши да приспадат 50% от заплатите, свързани със селскостопанската дейност, от общата сума. Най-малко 6% от националните директни плащания следва да се използват за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства, но ако се използват повече от 12 на сто, прилагането на горна граница ще е доброволно. Досега 80% от бюджета на общата политика отиваше при 20% от най-едрите земевладелци. Преди време Еврокомисията се опита да предложи ограничение от 100 хил. евро върху отделните плащания, но тогава - през юли, това бе отхвърлено от страните-членки след яростната съпротива на Чехия.

Необходимо е да се отбележи, че държавите членки ще могат да използват най-малко 4% от своите бюджети за директни плащания за подкрепа на младите земеделски стопани. Субсидии ще получават само онези, които извършват поне минимална селскостопанска дейност.

Изключват се лошите практики от сегашния програмен период да се подпомагат фирми, експлоатиращи летища, предоставящи железопътни услуги, услуги в сферата на недвижимите имоти, притежаващи водни съоръжения, спортни игрища и места за отдих.

Строги санкции за нарушителите

Европарламентът държи да бъдат увеличени санкциите за онези, които системно не спазват изискванията на ЕС, например в областта на околната среда и хуманното отношение към животните. Тези санкции ще са 10% от размера на плащанията, които земеделските стопани имат право да получат (при 5% сега).

Предстои и създаването на специален механизъм за подаване на жалби. Той ще обслужва земеделците и бенефициерите от селските райони, които са станали жертва на несправедливост.

 


Добра новина за българските стопани: Край на окрупняването в земеделието


Приетият таван на директните годишни плащания от 100 000 евро ще сложи край на окрупняването в земеделието. За страна с концентрация на земеделските субсидии, каквато е България, това е социално значим пробив. Така парите ще стигат до повече производители, коментира евродепутатът Иво Христов.

"С тази стъпка ключови сектори на животновъдството, голяма част от които малки ферми у нас, ще могат да получават национално финансиране поне до края на следващия програмен период", обясни Христов и открои като "особено важно" и предложението за засилване на сътрудничеството между държавите членки за защита правата на селскостопанските работници. 

Български граждани, работещи в селското стопанство в други страни на ЕС, сега са ощетявани, експлоатирани и живеят в мизерни условия. Следващата Обща селскостопанска политика поставя акцент върху защитата на техните права.

Facebook logo
Бъдете с нас и във