Банкеръ Daily

Свят

Ню Олесун е най-северното в света постоянно селище

Паметникът на Роалд Амундсен и хотел "Северен полюс" в Ню Олесун

Ню Олесун (на норвежки: Ny-Alesund, в превод Нови Олесун) е населено място в норвежката провинция Свалбард (архипелаг Шпицберген) - най-северната част на Норвегия. В него има паметникът на Роалд Амундсен. Това е най-северното в света официално постоянно селище.

Населението на Свалбард е 2787 души (по оценка към юли 2018 г.), от които 2310 човека (включително 724 чужденци) са в норвежките селища Лонгирбюен и Ню Олесун, 467 души са в руските селища Баренцбург и Пирамида, 10 човека са в полската станция Хонсун. В главния град Лонгирбюен живеят 2075 души.

Архипелагът Свалбард включва над 1000 острова с обща площ 61 022 кв. км, като най-големият е Шпицберген. На неговата територия има промишлени находища на въглища, чийто добив започва в началото на ХХ век. Предполага се наличие на залежи от нефт и природен газ в шелфа на архипелага, но Норвегия не позволява добива им в шелфа.

Архипелагът е terra nullius (ничие владение) до предявяването на претенции от Норвегия в началото на ХХ век. Нейните претенции върху архипелага са оспорвани, особено от СССР, заради богатите залежи и осъществявания добив на полезни изкопаеми. Дотогава на архипелага вече се осъществява въгледобив от американски, британски, норвежки, съветски и шведски предприятия.

На 9 февруари 1920 г. Великобритания, Италия, Нидерландия, Норвегия, САЩ, Франция, Швеция, Япония подписват Договор за Шпицберген в Париж, към който се присъединява и СССР през 1935 година. Всички страни, подписали договора (39), имат право свободно да осъществяват там стопанска дейност. СССР има право да добива въглища на островите от 1947 година.

На 14 август 1925 г. парламентът на Норвегия, приемайки Закон за Свалбард, преименува архипелага Шпицберген на Свалбард и го обявява за "част от Кралство Норвегия".

Архипелагът, включващ и Мечи остров, образува територията Свалбард, която се управлява от губернатор. Прилагат се особени изисквания по опазването на околната среда и защитата на правата на местните жители, събират се данъци според местните нужди и те остават в Свалбард, обявен е за зона демилитаризирана зона съгласно норвежкия Закон за Свалбард, Парижкия договор за Шпицберген и по-късни международни споразумения и местни закони.

След Втората световна война остават само норвежките и съветските селища. След разпадането на СССР съветските селища преминават към Русия. В днешно време единствено Норвегия и Русия развиват икономическа дейност - въгледобив (най-вече на о-в Шпицберген), риболов, туризъм и други.

Свалбард има връзка по море с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия от юни до ноември. Има връзка по въздуха между Тромсьо и Свалбард от 1974 година.

В Тро̀мсьо (на норвежки: Tromsø) има летище и риболовно пристанище. Тук се развиват също корабостроене и туризъм. Тромсьо е отправен пункт и база за поддръжка на полярни експедиции. Това е най-големият град в северната част на Норвегия с население от 74 541 жители. Най-важният работодател в града е университетската клиника на Северна Норвегия, която осигурява около 4500 работни места. В града се намират още Норвежкото висше училище по риболов, центърът за изследване на околната среда "Polarmiljøsenteret", управлението на едноименната провинция и пивоварната "Мак" (Mack).

Тромсьо е един от най-северните градове в света. Университетът тук е най-северният университет в света. В Тромсьо се намират и най-северните катедрала и джамия в света. Университетът в Тромсьо е един от четирите държавни университета в Норвегия. В града се намира норвежкият Полярен музей, документиращ историята на норвежките полярни експедиции. В града има два паметника на Роалд Амундсен. 

Му̀рманск (на руски: Му́рманск, през 1916-1917 г. се нарича Рома́нов-на-Му́рман) е град в Руската федерация, административен център на Мурманска област. Градът е най-големият град в света на север от полярния кръг и е едно от най-важните пристанища на Русия, като географското му разположение го прави единственото северно руско пристанище, което не замръзва през зимата. Това определя и първостепенното значение на Мурманск.

Ню Олесун е основан от компанията Kings Bay Kull Compani през 1916 година. Както и другите селища в архипелага, той е създаден във връзка с добива на въглища, който започва през 1917-а. През 1963 г. поради високия спад в цената на въглищата, честите свлачища и взривовете на метан в мините, които довеждат до смъртта на много миньори, въгледобивът в региона е окончателно преустановен.

През 1925, 1926 и 1928 г. от Ню Олесун започват своя път експедициите на Руал Амундсен и Умберто Нобиле до Северния полюс със самолети и дирижабли.

От 1968 г. градът играе ролята на изследователски център. Освен от Норвегия, тук станции имат: Нидерландия, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Южна Корея и Китай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във