Банкеръ Daily

Свят

Няма място за умерени в Северна Ирландия

Призиви за продължаване на въоръжената борба

Умерените политически сили, които подписаха преди 21 години Споразумението от Разпети петък, сложило края на конфликта в Северна Ирландия, са изтласкани от екстремистите, пише Ед О'Локлин от "Атлантик".

Подписаният в Белфаст на 10 април 1998 г. мир бе приветстван като триумф на умереността и трудно извоюван компромис след 30 години кръвопролития.

Толкова дълбоко бе разделението, така дълбока бе вековната вражда между католици и протестанти, че мнозина на ирландския остров смятаха, че мирът е невъзможен. Затова и никой не се изненада, когато двамата архитекти на споразумението - Джон Хюм от Социалдемократическата и работническа партия (СДРП), предимно католическа националистическа група, и Дейвид Тримбъл от протестантската консервативна Ълстърска юнионистка партия (ЪЮП) заедно получиха Нобеловата награда за мир през същата година. Заедно с тях споразумението подписаха главните им съветници Марк Дъркан и Дермът Несбит, както и британският премиер Тони Блеър и ирландският му колега Бърти Ахърн. Всички те бяха умерени, представители на нов политически център, и извоюваха голяма победа.

В проведените пет години по-късно избори за същото законодателно събрание, което те създадоха, Хюм, Тримбъл, Дъркан и Несбит бяха отстранени от сили, осланящи се на по-примитивни инстинкти. Загубата им в някаква степен бе предзнаменование за случващото се сега в Европа, където крайнодесни и крайнолеви сили се обединиха срещу чужденците, призоваха общностите и страните да се затворят в себе си и в името на идеологическата чистота обърнаха гръб на компромисите.

Мнозинството католици в Северна Ирландия са наричани и "националисти" заради желанието им, поне на теория, страната им да стане част от Република Ирландия. Повечето протестанти са определяни като юнионисти, защото искат да се запази връзката между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство. От 1968 до 1998 г. най-малко 3500 души са загинали в конфликта между тях. Целта на Споразумението от Разпети петък бе да се успокои напрежението между двете общности, като централното правителство в Лондон им отстъпи част от властта си и тя бъде поделена между националистите и юнионистите, като се позволи на северноирландските жители да избират дали да имат ирландско, британско или двойно гражданство и като се премахне на практика границата между двете части на острова.

Сега отново Северна Ирландия е в центъра на вниманието, този път не заради насилие, а заради политика.

Представители на Лондон и Брюксел се чудят как да направят така, че Великобритания да излезе от ЕС, без да се създава "твърда" граница между двете части на острова. Заради този въпрос Брексит бе неколкократно отлаган, за последно за 31 октомври. В същото време Северноирландското събрание в Белфаст, законодателно тяло, създадено със Споразумението от Разпети петък, което би трябвало да говори от името на местните жители, не е имало заседание от две години, тъй като двете най-големи партии отказват да си сътрудничат.

Дъркан и Несбит, които имат съществен принос за споразумението от 1998-а и вече не участват в активната политика в Северна Ирландия, смятат, че техните партии са паднали жертва на политическия цинизъм на двете по-екстремни формации: Шин Фейн, политическото крило на Ирландската републиканска армия, и Демократичната юнионистка партия (ДЮП), протестанти хардлайнери, на които се крепи правителството на Тереза Мей.

Още веднага след подписването на споразумението партиите, които се съпротивлявали срещу него и го отлагали по всевъзможен начин, започват да сеят недоволство у избирателите заради отстъпките, които респективно са направени на другата страна, по конфликтни въпроси като ирландския език и маршрутите на традиционните политически паради. И Дъркан, и Несбит смятат, че опонентите им са използвали негативната енергия, за да печелят гласове и власт за себе си. Така гласоподавателите се насочват към двете партии от срещуположните краища на спектъра, за да са сигурни, че общностите им имат по-голяма колективна сила.

С течение на времето борбата между умерените и крайните от двата полюс приключва с победа на крайните - Шин Фейн и респективно ДЮП, и преминава в сблъсък между двете формации. Шин Фейн в момента има седем места в Камарата на общините, но не ги ползва, защото не признава британския суверенитет над Северна Ирландия, а ДЮП подкрепя правителството на Мей, макар че гласува против сделката й с ЕС за Брексит. СДРП и ЪЮП, партиите на Дъркан и Несбит, които са в основата на споразумението от 1998-а, са омаломощени, нямат места в Уестминстър, а в Северноирландското събрание държат общо едва една четвърт от местата.

Резултатът е, че от 2017-а северноирландската политика е толкова поляризирана, че сътрудничеството между двете общности, което е в основата на Споразумението от Разпети петък, вече не може да функционира.

Във всекидневния живот има изненадващо малко тревога или вълнения. Местните хора си ходят по задачите, обществените служби си работят. Хората в Северна Ирландия винаги са знаели и са приемали, че между тях има дълбоко разделение, и са се научили да се справят с тази ситуация.

Дългосрочните рискове обаче са реални. Най-напред, докато Лондон се бори с въпроса за Брексит, Белфаст няма глас в процеса. А военизираните отцепници от двете общности, макар и маргинализирани, продължават да са активни. Увеличават се страховете, че евентуална нова твърда граница ще бъде мишена на републиканските екстремисти, стремящи се към завръщане към въоръжената борба срещу британския суверенитет. Убийството на журналистката Лайра Маккий в Лондондери илюстрира крехкостта на мира.

Времето обаче, както изглежда, е на страната на националистите. Северна Ирландия беше откъсната от преобладаващо католическия остров Ирландия през 1921 г., за да се създаде нещо като държавица с протестантско мнозинство от две трети. Според последното преброяване, проведено преди осем години, жителите от католически произход вече са 45 на сто от населението. Тъй като демографският им профил е по-млад, вероятно скоро те ще са мнозинство. А според Споразумението от Разпети петък е достатъчно просто мнозинство от двете страни на границата, за да бъде обединен островът.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във