Банкеръ Weekly

Свят

Няма ли зелените политики да ни докарат "на червено"

Брюксел не се отказва от зелената сделка и дигитализацията

Страните в съюза не са единни за неговото бъдеще след пандемията
S 250 d112bd37 28e2 48ea 9d43 2710bfc1b5ba

Бюджетните приоритети на Евросъюза за 2021 г. трябва да бъдат одобрени възможно най-скоро, за да се смекчат последиците от пандемията от COVID-19 и подкрепи възстановяването. Междувременно Европейският парламент обяви на 2 юни, че минимализирането на икономическите щети няма да е за сметка на Зеления пакт и цифровата трансформация. Напротив - те остават топ приоритет в следващия бюджет, въпреки възраженията на някои държави от общността.

Зелените политики са скъпо перо и не случайно евродепутатите предлагат във финансовата рамка за 2021-2027-а за тях да бъдат предвидени поне 1 трилион евро. За цифровата трансформация пък ще отидат около 500 млрд. евро. И всичко това при положение, че на 15 май Европарламентът прие резолюция, в която се посочва, че ЕС се нуждае от 2 трилиона евро за справяне с последиците от коронавируса. Затова тези приоритети се превърнаха в ябълката на раздора между институциите и националните правителства, възпрепятстват приемането на бюджета и предвещават дълги и изтощителни пазарлъци. Изходът от задънената улица е компромис и от двете страни, но той е все по-невъзможен, защото антизелените настроения, подхранвани от чешкия министър-председател Андрей Бабиш, набират скорост и нищо чудно до есента да имат доста поддръжници. Бабиш изтъква, че зелената сделка е "абсолютно излишен лукс", тъй като не води до печалби, руши икономиките, не повишава енергийната сигурност на страните и като цяло е наливане на пари в бездънна яма.

При все това Европейският парламент обяви, че набелязваните мерки за възстановяване предвиждат и трансформацията на Стария континент в екологична посока. В предложението на комисията за фонд от 750 млрд. евро за икономическо стимулиране също централно място е отредено на борбата срещу климатичните промени. Правят се сметки 25% от средствата в новата финансова рамка да бъдат заделени за климата. Но досега в подкрепа на зеления преход няма ново финансиране, а призивите на европейските институции за намиране на собствени източници, за да се избегне допълнително увеличаване на преките вноски на държавите членки, звучат абстрактно. Страните са заети с възстановяването на икономиките си и едва ли до края на годината ще успеят да заделят пари за общото благо.

Докъде ще стигне разделението?

Ползите от предвидената зелената трансформация са очевидни и ако бяха безплатни, щеше да е прекрасно. Но тъй не са, всяка държава трябва да си прецени възможностите. Сроковете за този преход не може и не са еднакви за всички, защото степента на развитие и организацията на процесите са различни. В някои случаи дори несравними. Европейската федерация на синдикатите IndustriAll предупреди още през март, че налагането на зеления пакт във вида, предложен от евроинституциите, рискува да задълбочи икономическите и социалните разделения между Източна и Западна Европа. Другият проблем е, че ще застраши почти 11 милиона работни места. Мерките за справедлив преход са благородни и щедри, само че са са неясни и по-скоро пожелателни. Затова синдикатите са убедени, че зелената трансформация ще е много по-лесна за скандинавските и западноевропейските страни, отколкото за по-бедните членки на общността като Полша, България и Румъния, където заетостта в някои региони зависи изцяло от една единствена, силно замърсяваща индустрия.

За да защитят зелените политики евродепутатите видяха положителен ефект дори от пандемията. Ограниченията заради коронавируса са намалили трафика по пътищата и промишленото производство, което е изчистило въздуха. В много европейски градове, сред които и София, бяха регистрирани значителни намаления на концентрацията на азотни оксиди, въглероден диоксид и други парникови газове. Затварянето на фабрики и офиси намали и нуждите от електричество, и между средата на февруари и средата на март цената на разрешителните за търговия с емисии в съюза спадна с 40 процента.

Заеми от Европейската инвестиционна банка

Европейската комисия предложи в края на май да се отпускат средства на публичния сектор по линия на механизма за справедлив преход. Той ще се прилага с участието на Европейската инвестиционна банка и ще насърчава инвестициите, подпомагащи прехода към климатично неутрална икономика в регионите с високо потребление на въглища и високи въглеродни емисии. На разположение ще са 1,5 млрд. евро от бюджета на съюза, предоставяни под формата на безвъзмездна помощ и до 10 млрд. евро от ЕИБ, които ще се отпускат като заеми. Очакванията са механизмът да привлече общи инвестиции до 25 - 30 млрд. евро в услуга на най-силно засегнатите територии. Предимство ще имат тези, които не разполагат с достатъчно пари да посрещнат съответните разходи. Иначе всички държави членки ще имат достъп до механизма въз основа на национални пакети, а също и чрез покани за представяне на предложения.

Целите в новия бюджет

Следващата финансова рамка ще се крепи на четири стълба. Основният е увеличаване на финансирането за научни изследвания, включително във връзка с COVID-19 за разработване на ваксини и лечения, а също и свързани с целите на общността за климата. Евродепутатите са наясно, че това е скъпа и дълга в технологично отношение процедура, затова подчертават, че много отлични предложения за научни изследвания не могат да бъдат приложени не поради лошото им качество, а заради недостатъчното финансиране на програмите.

Втората основна цел е увеличаване на подкрепата за малките и средни предприятия със специален акцент върху дигиталната им трансформация. Аргументът е, че дребният бизнес е сред най-засегнатите от сегашния икономически спад.

Друг приоритет е бъдещето на съюза да не става заложник на последиците от коронаривуса за сметка на социалните права на хората.

Предвижда се също Еврокомисията да представи план за действие в случай че новият бюджет не бъде въведен навреме. Целта е да се защитят бенефициерите на европейските програми и да се осигури непрекъснатост на финансирането.

Очаква се комисия да представи бюджетното си предложение до края на юни. А самият бюджет евентуално да бъде договорен между Съвета и Парламента до края на годината.

Facebook logo
Бъдете с нас и във