Банкеръ Weekly

Свят

(Не)възможният колективен отговор

Светът е много далече от предлаганото от Гордън Браун глобално правителство за борба с пандемията

Първата дистанционно проведена среща на Г-20
S 250 ad6ab5f1 3707 48c7 bdc0 b516b500aabb

Бившият британски премиер Гордън Браун призова световните лидери да създадат временна форма на глобално правителство за справяне с кризата, породена от коронавирусната епидемия.

 

Според Браун предлаганият от него извънреден орган трябва да ръководи и подпомага създаването на ваксина, производството и разпределението на медицинско оборудване, както и да помогне за справянето с икономическите последици. За тази цел той трябва да координира усилията на централните банки, да предприеме мерки срещу изтичането на капитал от развиващите се икономики, да съдейства за договарянето на общ подход към държавните разходи на отделните страни и да окаже помощ за растежа им.

Браун, който бе в центъра на международните усилия за справяне с последиците от финансовата криза през 2008-а, сподели пред "Гардиън", че извънредният орган трябва да включва държавни лидери, здравни експерти и ръководители на международни организации. С това, пред което сме изправени, не може да се справи отделна държава – нужен е координиран глобален отговор, аргументира се той.

На дистанционно проведената среща на 26 март лидерите на Г-20 се договориха да предприемат

"каквото е необходимо"

за минимизиране на социалните и икономически щети. В общото им изявление се казва, че членките на Г-20 се ангажират с отпускането на 5 трилиона долара посредством целенасочени фискални политики, икономически мерки и гаранции за противодействие на последиците от пандемията. Отправен бе и призив към гуверньорите на централните банки да съставят планове за действия съвместно с финансовите министри.

По време на финансовата криза от 2008-а Гордън Браун изигра ключова роля в убеждаването на световните лидери в необходимостта от подкрепа за банките. Така се стигна до срещата на Г-20 в Лондон, на която бе приет спасителен пакет от мерки. Според мнозина наблюдатели именно тази среща е била решителния момент за световната икономика, в който е сложен край на несигурността и опасенията дали световната общност притежава нужната енергия, за да се справи със срива във финансите, търговията и най-вече в доверието към нея.

Сега светът е изправен пред подобен

срив в доверието.

Но редица наблюдатели са на мнение, че решеното на последната среща на Г-20 далеч не догонва по мащаб постигнатото от Гордън Браун в Лондон през 2009-а и ангажиментът на лидерите за предприемане на "каквото е необходимо" не звучи достатъчно убедително.

Едно от обвиненията е, че ръководителите на 20-те водещи икономики са обещали да осигурят глобален предпазен механизъм, само че не са дали конкретни детайли по какъв начин ще се случи това. Няма яснота как ще функционира световната инициатива за подготвеност срещу пандемията. Обещано е финансиране на Световната здравна организация, но и там липсва ангажимент за конкретни суми. 

Най-важното обявено практическо действие е отпускането на 5 трилиона долара. Това е същата сума, която бе обявена и в Лондон през 2009 година. Трябва да се отчете обаче обстоятелството, че оттогава световната икономика е пораснала. През 2009-а 5 милиарда долара са отговаряли на 8 процента от световния брутен вътрешен продукт, а днес представляват едва 6 на сто от него. Което не звучи успокоително на фона на очакванията, че шокът от спирането на глобалната икономика заради коронавируса  далече

ще надмине кризата от 2008-а

и ще е най-голямото предизвикателство пред света от Втората световна война насам.

Не изглеждат по-оптимистично нещата и в другия важен център на международните дела – Организацията на обединените нации и нейния Съвет за сигурност.

Три месеца след избухването на епидемията, след 800 хиляди разболели се и 40 хиляди починали Съветът за сигурност още не е обявил болестта за заплаха за международната сигурност. Предвид факта, че за всички по-големи епидемии от последните десетилетия – СПИН, малария, туберкулоза, ебола – постоянният орган на ООН е взимал отношение, е меко казано странно, че сега не предприема нищо.

Но и за това има обяснение и то е в политическото противопоставяне между Съединените щати и Китай. Китай, който бе ротационен председател на Съвета за сигурност от 1 март до 1 април, прави всичко възможно да отложи приемането на резолюция и дори на декларация по въпроса. Китайският постоянен представител в ООН Джан Дзюн обясни, че този въпрос за "общественото здраве" не влиза в "геополитическата" сфера на действие на Съвета за сигурност. Вашингтон пък даде своя принос за неотстъпчивостта на Пекин, като настоя евентуалната резолюция да упоменава

китайския произход на коронавируса,

както и на епидемията от ТОРС през 2003 година.

Нещата се усложниха и от решението на Съвета за сигурност от 12 март да преустанови срещите на живо и да ги замени с видеоконференции, за да се избегне разпространението на заразата. Русия прие тези видеоконференции да се провеждат само за неофициални заседания, на които не се приемат резолюции. В момента се обсъжда вариант за гласуване с писма, но при всяко положение няма да има напредък, докато Китай и САЩ не прекратят словесната си война.

Естония, която е ротационен член на органа, предложи обща декларация, изразяваща "нарастващата загриженост за безпрецедентния мащаб на епидемията от Ковид-19 в света, представляваща заплаха за международния мир и сигурност". Русия, Китай и Южна Африка обаче отхвърлиха предложението, което съдържаше искането всички страни да осигурят "пълна прозрачност" около обстоятелствата на избухването на епидемията – фраза, която от китайските представители бе възприета като завоалирана атака срещу действията на държавните им органи в началото на епидемията.

Така единствената възможност най-авторитетната световна организация да предприеме дори и символични стъпки за ограничаването на пандемията зависи изцяло от благоволението на Китай и Съединените щати и вътрешнополитическите им съображения.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във