Банкеръ Weekly

Свят

Невиждан разрив между Минск и Москва

Дни преди президентските избори в Беларус арестуваха руски наемници

Лукашенко свика извънредно кабинета си за сигурност

В безпрецедентна обстановка ще се проведат насрочените за 9 август президентски избори в Беларус. Несменяемият, единствен в независимата история на страната президент Александър Лукашенко се бори за уж последен мандат в условията на невиждани протести и подем на опозиционните настроения в 9,5-милионната държава. Никога досега вероятността за реална смяна на властта чрез избори не е изглеждала толкова близка – въпреки тотално овладяната от управляващите държава, избирателни органи, медии и контрола над гражданите й.

Ако обаче има нещо, което прави предизборната обстановка напълно различна от всичко, което Беларус е виждала досега, това е арестуването на предполагаеми руски наемници и обвиняването им в планиране на терористични действия с цел дестабилизирането на страната.

Беларуският комитет за държавна сигурност обяви на 28 юли, че край Минск са задържани 32-ма

служители на руската частна военна компания "Вагнер",

известна с това, че защитава интересите на Москва на места, където е неподходящо изпращането на редовна руска армия – в държави като Сирия и Либия например. Още един техен колега бил задържан в южната част на Беларус. Шефът на беларуския комитет за сигурност обяви, че се издирват още 200 руски наемници.

Минск не се задоволи с това. Властите изпратиха списък с арестуваните в Украйна, в който Киев откри 28 участници във военните действия в Донбас. Още същата вечер след получаването му главната прокуратура на Украйна призова Минск да екстрадира повечето от задържаните, като съобщи, че деветима от тях са украински граждани. Освен това се проведе телефонен разговор между ръководителите на външните министерства на двете страни. Малко след това бе оповестено, че дипломатите са започнали подготовка за посещение на украинския президент Володимир Зеленски в Беларус, като предварително го насрочват за есента.

Кремъл нарече ареста неоснователен и изрази надежда за бързо освобождаване на задържаните. Президентът Владимир Путин свика заседание на Съвета за сигурност, посветено на съдбата им. Още преди него прессекретарят му Дмитрий Песков заяви, че задържането на групата руснаци не съответства на формата на съюзническите отношения между двете държави.

Арестуваните се забавили в Беларус по погрешка,

защото изпуснали полета си за трета страна, обясни пък руският посланик в Минск Дмитрий Мезенцев. Те трябвало да отлетят още на 25 юли и въобще не смятали да се заседяват толкова дълго, а трябвало да се върнат в Русия много по-късно и от територията на въпросната трета страна.

Беларуската телевизия излъчи на живо арестите

Самите задържани дават противоречиви показания, обяви пък ръководителят на Следствения комитет на Беларус Иван Носкевич. По-малко от половината са казали, че смятали да отлетят от Минск за Истанбул, останалите посочили други дестинации. Но и тези, които щели да отиват в Турция, изтъкнали най-различни причини за целта на пътуването си. Едни твърдели, че щели да събират тен, други – че ще охраняват някакви обекти, а един дори имал желание да разгледа храма "Света София".

Отдалечаването на Беларус от Москва стана по-видно след нефтен спор помежду им в края на миналата година на фона на

нежеланието на Лукашенко да се върви към единна държава.

Подписаното за това споразумение през 1999-а предвижда сътрудничество във външната политика, отбраната и икономическата политика с по-далечна цел установяването на единен парламент и обща валута. Когато обаче Москва оказа натиск за започването на преговори за установяване на единна държава, Лукашенко обяви, че ще пази суверенитета на страната си. Това доведе до напрежение и взаимна загуба на доверие и бе знак, че няма да се стигне до пълно прилагане на договореното в споразумението.

Посещението на американския държавен секретар Майк Помпео в Минск пред февруари пък бе възприето в Кремъл като начало на нормализацията в отношенията между Беларус и Съединените щати. Това бе първата визита от 26 години на представител на Вашингтон от такъв ранг, като успоредно с нея САЩ назначиха и първия си посланик в Минск след повече от десетилетие без такъв. На съвместна пресконференция с Владимир Макей - беларуския външен министър, Помпео обяви, че страната му е готова да предостави на Беларус всичкия нефт, от който се нуждае – с думите "Само трябва да ни се обадите". Американският първи дипломат бе на крачка и от отмяната на санкциите за водещи представители на беларуската държава, наложени през 2006-а заради провеждането на несвободни избори и заради нарушенията на човешките права. В последния момент Помпео се отказа, но затоплянето е факт – последвано и от първата поръчка на

американски нефт за източноевропейската страна,

направена през май.

Сега предстои да се разбере дали Минск ще откликне на искането на Киев за екстрадиция на арестуваните. Но дори и това да не стане, самото представяне на списъка с имената им вече е крачка в отношенията с Москва, която трудно може да бъде върната назад. Обвиняването на близкия до неотдавна съюзник в намерения едва ли не да извърши военен преврат на практика анулира всичко, постигнато по пътя към изграждането на Съюзната държава. Самият Лукашенко каза след задържането на руснаците по адрес на Москва, че "нашите братя се умълчаха" и отбеляза, че вече "не крещят", че щели да ги пращат в Истанбул, защото "никакъв Истанбул не е имало". Ясно е, че групата е имала други цели, а задачата на следствието е да ги изясни, каза беларуският президент.

Пътищата пред Беларус са два. Единият е да поеме натам, накъдето тръгна Украйна през 2014-а, но последиците не бяха леки за Киев, а ако става дума за независимостта на Беларус, може и да са катастрофални. При това съперниците на Лукашенко на президентските избори също изявяват намерения да променят много неща и във вътрешната, и във външната политика – включително и за много по-категорично отдалечаване от Москва.

Самият Лукашенко все пак внимава да не отива прекалено далече. Той призова за по-меко отношение към задържаните наемници, защото, макар и виновни, те са само войници. Трябва да се оправяме с онези, които са ги изпратили, които са им дали заповедите, посочи президентът на Белорусия, с което подсказа, че мостовете към Москва все пак не са изгорени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във