Банкеръ Weekly

Свят

Нефтеният дуел провокира ценова война

Русия и Саудитска Арабия ще залеят света с евтин петрол, но големият губещ ще са САЩ

Русия е готова за скок в производството
S 250 058597ea a72e 4dfa abac 78b0bb1ab77a

Рухна разбирателството  между Саудитска Арабия и Русия - двама от най-големите производители на нефт в света . Отказът на Русия да намали добива си, за да бъдат подкрепени цените на петрола, разтърси световните пазари, но геополитическите последици от него тепърва ще бъдат усетени.

На срещата на Организацията на страните износителки на петрол – ОПЕК, на която присъства и Русия като участник във формата ОПЕК+ във Виена на 6 март, Саудитска Арабия - неофициалният лидер на организацията, поиска всички участници да свият нефтодобива си с общо 1 млн. барела на ден. Най-големият дял според преложението се пада  на Русия – 500 хил. барела. Това би позволило цените да останат високи, тъй като Азия и на първо място Китай и Южна Корея, заради епидемията от коронавирус започнаха да консумират значително по-малко енергия.  Китайските рафинерии например са свили с 20 на сто вноса на суров петрол.

Русия отказа, а  експертите  обясниха това с желанието й

да удари по американския добив

на шистов нефт, както и за да си осигури по-голям дял от азиатските и от световните пазари на суров петрол. Саудитска Арабия не прие равнодушно упорството на Кремъл и в отговор  рязко свали цените на произвеждания от нея нефт. Така на практика  започна ценова война с Русия. Цената на барел гориво за двата основни сорта - американския WTI и тип "Брент" падна само за един ден средно  с 11 долара – най-рязкото й еднодневно снижаване от 1991 година.

Ниските цени обаче излагат на риск американските производители на шистов нефт, чиито производствени разходи са значително по-високи от тези на саудитците и руснаците.

През 2014-а американските производители се появиха с гръм на сцената, благодарение на революцията в добива на шистов нефт и овладяха  голяма част от световния пазар. За  седем години американският добив нарасна от 0,4 милиона на 4 милиона барела на ден. Това рядко покачване коренно промени дългогодишната ситуация, в която Съединените щати бяха основно вносител, а не износител на енергия. Вместо да плащат на Саудитска Арабия и  на Русия за петрола им, Съединените щати се превърнаха в техен сериозен конкурент. Това не се хареса в Рияд и ОПЕК реагира, като увеличи рязко производството си, за да смъкне цените и да изхвърли американските конкуренти от бизнеса. Това не се случи – шистовите компании в САЩ оцеляха, като се консолидираха, а през следващите години Саудитска Арабия и Русия във формата ОПЕК+ съкратиха производството си, за да вдигнат цените.

Те обаче останаха ниски, а делът на Саудитска Арабия и Русия започна да намалява

за сметка на страните извън ОПЕК

и на първо място на САЩ, които от 2011-а до 2019-а увеличиха добива си със 114% и станаха първи производител на нефт в света.

Руският коментар на тази ситуация е, че  на практика Русия е спонсорирала добива на шистов нефт. Според различни изчисления от 2008-а насам шистовите компании  работят на загуба или с минимална печалба, дори и в периода на най-големия им бум, а растежът им идва от нарастването на капитализацията им и от доверието на акционерите в перспективите им и новите технологии. При всяко положение обаче рентабилността им е много по-ниска, отколкото на саудитците или на руснаците, а продукцията им е по-скъпа от всяка с друг произход заради значително по-високите производствени разходи.

За сметка на това  производствените  им разходи  са ниски и дори и при ниски цени те няма да продават на загуба. Затова и Русия се надява, че изтласквайки американските производители от досегашните им позиции, има шанс да си върне предишния дял от световния пазар – изгубен през периода, в който нефтеният й отрасъл се е съобразявал с изискванията на ОПЕК.

Руското решение съответства  на

втвърдяването на политиката на Кремъл

през последните месеци, при което руската страна търси ескалация, за да постави на изпитание съперниците си. Съвсем пресен е примерът с това, което се случи в Сирия. Русия подкрепи настъплението на сирийската армия, като прекрачи червените линии, очертани от Турция, а Анкара разбра, че не може да разчита на подкрепа от САЩ и ЕС. В резултат турският президент Реджеп Ердоган отиде в Москва, за да търси разбирателство с руския си колега Владимир Путин.

Руските енергийни производители смятаха, че са губещата страна в партньорството между Москва и Рияд и от около година гласно призовават за излизане от ОПЕК+. Ситуацията с коронавируса им даде възможност да се аргументират, че по-нататъшното орязване на добива няма да предотврати срива на цените на енергоизточниците, но само Русия ще продължи да губи своя пазарен дял.

Саудитска Арабия отговори с решение  да произведе още повече нефт на още по-ниска цена. Но Русия има някои предимства. Руският бюджет може да постигне целите си дори при много по-ниски цени, отколкото саудитският - Русия може да увеличи износа си много по-бързо чрез нефтопроводи, докато саудитците разчитат на танкери. И най-важното – Русия има валутен резерв от 570 милиарда долара, който по думите на финансовия й министър Антон Силуанов ще може да покрива разходите й в продължение на четири години даже при цена от 30 долара за барел.

В крайна сметка при сегшните условия, независимо от това  как ще се развие дуелът между Москва и Рияд, ако не се стигне до примирие и съкращаване на производствата, големият удар ще понесат американските производители.

 

 


Равносметката от ценовия дуел...засега


В резултат на обявената от Рияд война за цените и добива на петрол, американският сорт WTI загуби 33.16% от пазарната си оценка и слезе до 27.59 щ. долара за барел в ранното утро на 9 март, по време на активната азиатска  търговия. А горивото от сорт "Брент" поевтиня с 31% - до 31.02 щ. долара за барел - вторият по дълбочина ценови спад, след краха по време на войната в Персийския залив през 1991-а.

Впоследствие черното злато се окопити и успя да си върне около една трета от загубеното. Но на 11 март котировките отново тръгнаха надолу, в резултат на решимостта на воюващите..... да се унищожат взаимно. А  може би не толкова себе си.

Най-тежко ще бъдат засегнати по-слабите членове на ОПЕК - Ирак, Иран, Венецуела и Нигерия. Нигерийското правителство вече обмисля да девалвира найрата заради ниските цени на черното злато. Иран пък се е свързал с Кремъл за преговори по разпрата.

Най-ниски са производствените разходи за добив на горивото на Саудитска Арабия - едва 2.80 щ. долара за изпомпването на един барел от съществуващото и разработено поле "Сауди Арабиан ойл" срещу 16 щ. долара за "Ексън мобайл" и 20 долара за "Роснефт". Това обаче е само на пръв поглед. Защото, ако се вземе предвид зависимостта на саудитската икономика от производството на черно злато, цената, от гледна точка на бюджетните приходи, трябва да е цели 83.60 долара за барел. За Русия тя е около 42 долара за барел, приблизително колкото е и за американските производители от шисти в Пермския басейн след направените през последните няколко години подобрения.

В следобедната търговия на 11 март петролът сорт "Брент" с доставка през май се котираше малко над 36 щ. долара за барел, а на американския WTI с доставка през април - 33.39 щ. долара за барел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във