Банкеръ Weekly

И в Германия като на Острова:

Не обичат белите роби, но без нас умират от глад!

Фото: 2020, провинция Северен Рейн Вестфалия
S 250 e3dba755 4437 463d bda0 ff88e5db2d1b
S 250 85a68dcf 70e6 4353 b502 3c7bb7452e5f

Съвместна публикация на в. "БАНКЕРЪ" и "Дер Фрайтаг" (der Frеitag)

 

 
Кланицата за кокошки "Менге" в Барнсторф, близо до Бремен.

Българският работник М. Х. разказва: „Имах трактор в България, изкарвах си хляба с него, обаче общината купи 13 японски трактора и останах съвсем без поминък. Реших да опитам в Германия за 5-6 месеца най-напред и така останах. Това ми е втора кланица, преместих се от първата за по-добро уж, обаче условията навсякъде са еднакво лоши.

Отскоро  започнаха да наемат и молдовци - на граждански договори през фирми за преотстъпване на работната ръка, регистрирани в Молдова. Командироват ги в Германия и им дават 3.50 до 4 евро на час. Обикновено спят по 10-15 души в една квартира. И ние бяхме в едни халета, но ги преустроиха, сега сме само по двама в стая два на три метра. Побира само две легла и шкафче. Обаче 400 души използваме една кухня, баня и тоалетна. Често нямаме топла вода.”

Това се случва в германската месопреработвателна промишленост: наемни работници от чужбина, настанени в масови квартири, с почасови надници, които всеки германски касапин би подритнал.

„Нашите условия на труд са много тежки - продължава да разказва М. Х. - Нямаме и достатъчно маски и предпазно облекло. Най-малко по 9-10 души сме плътно един до друг на лентата, само в почивките сме максимум по двама. Обикновено имаме право на три маски на ден, по една за всяка почивка и един защитен гащеризон, но през целия ден сме мокри - ветеринарят въведе система за пръскане с вода. Гащеризонът е мокър най-късно на десетата минута, маската - още по-бързо. Изкарваме целия работен ден подгизнали."
 

Кланицата за свине "Тьонис" в Реда-Виденбрюк, близо до Гютерсло
Заразата с корона вирус в месопреработвателната промишленост далеч не може да бъде предотвратена само чрез раздаването на две-три маски дневно. Това вече стана ясно и в Реда-Виденбрюк, малкото градче до Гютерсло в Северен Рейн-Вестфалия. Там се намира не само най-голямата кланица за свине в Германия - "Тьонис", но и... корона клъстер с гигантски размери.

На 17 юни компанията обяви, че поставя под карантина целия си персонал - близо 7000 работници, заради масово избухване на заразата в цеховете.

Три дни по-късно с положителни проби за коронавирус са 1331 работници и служители в кланицата, 21 от тях са приети в болница, а петима - в интензивно отделение.

На 23 юни с положителни проби са 1500 души, в окръг Гютерсло са регистрирани 243 нови инфекции на 100 000 души и поради тази причина министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет обяви нов локдаун за окръга.

Птицекланица "Менге"

"Струята от пръскалките пръска право в нас и непрекъснато ни мокри - продължава да разказва М. Х. - Постоянно сме мокри и болни. Помолихме да променим системата и да се пръскат само кокошките, но след като са минали през ръцете ни. Инак е направо кошмар. Птиците са мокри и все още живи. Размахват крилата си и това пак по нас идва. Ако работиш без очила е проблем. С очилата - още по-голям проблем. Очилата се замърсяват бързо, трябва да спреш, за да ги избършеш и тогава остават празни куки на лентата. Карат ни се, монтираха и камери да ни следят - заради куките. На смяна обработваме по 70 000 кокошки, не смогваме с този план. Говорихме с шефовете, но нищо не се случи. Това бил планът. Ако искаме - работим при тези условия, ако не искаме - можем да си тръгваме!"

Свинекланица "Тьонис"

Скоро след като избухването на заразата в "Тьонис" мениджърът Гереон Шулце Алтоф - ръководител на сектор "Управление на качеството и ветеринарни услуги" и на пандемичния щаб в кланицата, обяви, че най-вероятната причина за многобройните инфекции трябва да бъде търсена в работниците от България и Румъния, върнали се наскоро от родните си места. "Много от служителите, често румънци и българи, са използвали дългите уикенди за отпуск в родината си и така са донесли и разпространили вируса", заяви той без да му мигне окото. 
 
Това твърдение може да бъде опровергано по най-елементарен начин: доскоро границите бяха затворени, а въздушен трафик между Германия и България нямаше. Едва от 1 юни хората, влизащи в България, не подлежат на 14-дневна карантина. А да пътуваш с кола от Гютерсло до Пловдив за дълъг уикенд (т.е. петък, събота и неделя) си е чист абсурд, защото разстоянието е 2070 километра... в едната посока. Тоест - 20 часа денонощно шофиране на отиване и 20 часа - на връщане. 

Какво беше обаче удивлението, когато министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия - Армин Лашет, също се присъедини към тази зле скалъпена версия в търсене на изкупителна жертва за заразата в "Тьонис".

На журналистически въпрос "Какво ни казва избухването на заразата в кланицата за предходното разхлабване на мерките?", Лашет отсече с крива усмивка: "Нищо, защото румънци и българи влязоха и вирусът дойде с тях. Навсякъде така ще стане..."

Подобно политическо поведение - едва три месеца след ксенофобския терористичен атентат в Ханау - е крайно безотговорно, защото сред жертвите имаше българи и румънци.

Изумлението се подсилва и от факта, че господин Лашет по образование е юрист и журналист. И като представител на тези две професии, би следвало да работи само с проверена информация, а не със слухове и удобно интерпретирани данни.

Изказването на Армин Лашет предизвика бурните реакции на различни политически сили, придружени с искания за оставка и извинения.

Извинение очаквах и аз, когато на 19 юни подадох запитване към канцеларията му. На последвалата пресконференция във връзка с избухването на заразата в "Тьонис", той все пак показа някаква емпатия, макар и доста условно казано - премиерът на Северен Рейн-Вестфалия изрази съжаление към потенциалните си избиратели и техните дечица, защото ще трябва да ги спрат отново от детската градина.  Но... той ще мобилизира всички сили - армията, полицията и т.н., и ще пребори тази зараза!

Междувременно, самата фирма "Тьонис" получи възможност да докаже мобилизацията си за борба с избухналата зараза, но поне досега не се отличава с особено добри резултати. В един момент нещата даже заприличаха на умишлен бойкот.

На федералните власти, например, не бяха предоставени пълните списъци с данните на персонала, липсваха хиляди адреси. Този "пропуск" принуди компетентните органи да влязат насила в централата на "Тьонис", да изземат необходимата документация и да съставят пълни списъци на контактните лица.

Сред укритите и непредоставени адреси, преобладаваха тези на работници, наети с граждански договори от фирми за преотдаване на работна ръка. Мога само да спекулирам при какви условия са оставени да живеят тези хора, защото на пресконференцията си самият господин Лашет обясни, че за да бъдат изолирани заразените, ще се наложи наемането на специални жилища, туристически спални, рехабилитационни центрове и хотели. Тоест - те живеят... никъде. Или навсякъде, където могат да бъдат натикани 200 души под един покрив с две-три тоалетни...

Птицекланица "Менге"

„Бяха ни обещани бонуси по време на пандемията, но не получихме нищо. Продължаваме да живеем както досега - изолират, само ако нещо се случи. Как може ние да сме донесли заразата? Никой не е в състояние да отиде в България или Румъния и да се върне обратно след три или четири дни. - обясни М. Х. - Трета година подред не съм си ходил в отпуска в България. Неприятно ми е да слушам такива неща. За мен подобни твърдения предизвикват омраза към нас. Ако искат да ни изгонят от Германия, просто да го направят..."
 

Марта Монева

Facebook logo
Бъдете с нас и във