Банкеръ Daily

Свят

Най-страшните митове за коронавируса - от супа от прилепи до Кристиано Роналдо

В блогове и в социални мрежи можете да откриете всякакви твърдения – от това, че източникът на вируса е супа от прилепи, до спекулации, че страните в ЕС се борят една с друга за намалели доставки на медицинско оборудване. Много често се цитират учени които твърдят, че 80% от населението на света ще загине по време на епидемията. Други уж учени пък твърдят, че епидемия няма, а конспирация, която ще доведе до създаването на нов световен икономически ред. Системата трябвало да се рестартира, за да тръгне отново. Да тръгне, но без половината население. 

Фалшива новина, която беше излъчена от всички европейски медии, беше информацията, която сподели френският здравен министър. Той уж твърдял, че приемът на противовъзпалителни лекарства като ибупрофен, кортизон и др. може да бъде фактор за влошаване на инфекцията, а ако човек има температура, да взима парацетамол. Оказа се, че профилът на министъра е бил хакнат от шегаджии, а след като авторитетни френски медии предават новината - тя се превзе новинарския поток.  Това принуди здравните власти в Европа, включително и Европейската агенция по лекарствата, да обяснят, че няма връзка между тези лекарства и коронавируса. 

Жертва на фалшивите новини стана и футболната мегазвезда Кристиано Роналдо. Социалните мрежи гръмнаха, че футболистът предоставя хотелите си за болни от коронавирус, а хората по света бяха възхитени. Оказа се, че информацията е абсолютно невярна.

В ареста е 36-годишният Краснодар К., който разпространил неверни данни за три потвърдени проби за коронавирусна инфекция на трима пациенти в Силистра. Заради фалшивата новина хората от крайдунавския град изпаднали в паника. 

Световната здравна организация предупреди, че подобни слухове "се разпространяват по-бързо от вируса” и ги определя като “информационна епидемия от планетарен мащаб”. Основни онлайн платформи предприемат мерки за ограничаването им.

Социалните мрежи

Facebook поставя информационна страница Covid-19 в горната част на новинарските емисии на потребителите и разпространява проверени материали от надеждни източници. Главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг заяви, че в сряда компанията пуска информационен център, който ще насочва потребителите към “авторитетна информация" за новия коронавирус. Новата функция ще се появи в горната част на News Feed-a и е част от последните усилия на гиганта в социалните медии за борба с дезинформацията за вируса.

Twitter Inc. заяви, че разширява правилата си за модериране на съдържание, за да обхване повече форми на дезинформация около новия коронавирус. Компанията ще изисква от потребителите да премахват туитове, които отричат експертни указания, насърчават фалшиви или неефективни лечения и превенции или погрешно твърдят, че са на експерти или официални органи. Целта е да се обхване всичко, което увеличава вероятността някой да се зарази или предаде вируса.

Какво прави ЕС срещу дискриминацията?

Европейският съюз се стреми да предоставя обективна и надеждна информация. Затова е създадена обща страница за европейските мерки срещу кризата, която скоро ще съдържа и специална информация за развенчаване на често срещани митове, свързани с епидемията.

Освен това експерти и политици от ЕС и държавите членки редовно провеждат видео конференции, за да обсъждат опитите за дезинформация и да споделят начини за противодействие и запознаване на хората с рисковете. Оказва се натиск и върху онлайн платформите за вземане на мерки срещу измамите в интернет.

Защо хората нарочно публикуват погрешна информация?

Някои хора го правят, за да извлекат изгода - например, за да продават продукти със съмнителна стойност, или да привличат посетители на страницата си, което би увеличило приходите им от реклами.

Според доклад на специалния екип на ЕС срещу дезинформацията източникът на някои неверни твърдения са отделни политически сили, включително крайната ("алтернативната") десница в САЩ, Китай и Русия. В тези случаи целите са политически - да се подкопае Европейският съюз и да се провокират политически промени.

В много случаи обаче хората, които разпространяват дезинформация, просто вярват в съответните твърдения и нямат намерения да причиняват вреди.

Толкова ли е опасна дезинформацията за COVID-19?

В момент, в който много хора са притеснени и се сблъскват с тревожни събития, е по-трудно човек да остане спокоен и да възприема критично получаваната информация.

В миналото разпространението на слухове относно ваксини е карало някои родители да се откажат от ваксинацията на децата си срещу опасни болести като шарката, което по-късно е провокирало епидемии.

Дори и ако хората не повярват на митовете, тяхното разпространение може да подкопае доверието в обективно установени истини и в експертното знание. В крайна сметка това може да доведе до ситуация, в която спонтанно публикуван туит на лаик има същата тежест като задълбочен анализ на професионалист.

Какво мога да направя срещу разпространението на дезинформация?

Дезинформацията разчита, че хората ще ѝ повярват и ще я споделят с други. Лесно е човек да се заблуди. Затова бъдете особено внимателни, когато споделяте новини, предизвикващи силна реакция, или такива, които изглеждат твърде хубави или твърде лоши, за да са верни. Една лесна първа стъпка е да проверите в интернет дали има повече от един надежден източник, който публикува същото нещо.

Ако не сте сигурни, има много наръчници, които обясняват как можете да проверите фактите.

Какво мога да направя, ако забележа някой да споделя дезинформация?

Можете да сигнализирате на съответната социална мрежа, където се сблъсквате с невярното твърдение. Много от дигиталните компании са поели ангажименти да се борят със спекулации, свързани с коронавируса.

Също така можете да говорите с човека, който разпространява твърдението: вероятно той не го прави нарочно. Според изследователите най-добрият начин да промените мнението на хора, които вярват в конспиративни теории, е да се опитате да ги разберете, да ги подканите да мислят критично и да не им се присмивате.

Facebook logo
Бъдете с нас и във