Банкеръ Daily

Свят

Най-старият солодобивен и градски център в Европа е "Провадия-Солницата"

Солодобивният и градски център "Провадия-Солницата" има вече световна известност, но тя се дължи на упоритите усилия на археологическия екип под ръководството на чл.-кор. проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН. През първата година на теренните проучвания (2005-а) участват четирима души археолози, а през настоящия археологически сезон на "Солницата" работят археолози, реставратори, биоархеолог, палеоботаник, общо 15 души, съобщават от центъра. Екипът на НАИМ - БАН и Историческия музей в Провадия е съставен от утвърдени учени, млади археолози, докторанти, музейни специалисти и реставратори, които успяха да "разчетат" безписменото минало на "Солницата" и да покажат огромното значение на този комплекс за праисторията на Европа.

Около 5500 г. пр. Хр. неолитни земеделци от днешна Тракия напускат домовете си, преминават Стара планина и се заселват около солените извори край днешния град Провадия. Правят това заради непреодолимата необходимост от набавяне на жизненоважното за съществуването им вещество, което сега наричаме готварска сол, която поне няколко хилядолетия има ролята и на първите пари, разказват от експертите от центъра. Така новите заселници поставят началото на най-древния солодобивен център в Европа, при това с използвана и до днес технология - изпаряване на солената изворна вода в керамични съдове. 

Продукцията се търгува на юг, чак до Егейско море.Започва се с използването на специално изградени куполни пещи, намиращи се вътре в жилищата. Поради голямото търсене на сол, две-три столетия по-късно технологията е усъвършенствана и производството е изнесено извън селището, в производствен център. Досега в него са проучени 12 изпарителни съоръжения. Те са вкопани в земята и се състоят от няколко "коридора", в които са нареждани висящи керамични съдове. Огънят под тях е правел процеса значително по-бърз и многократно е увеличавал добива на сол. Развитието на технологията през следващите столетия е превърнало тези хора най-богатите в Европа.

Праисторическият комплекс "Провадия-Солницата" се намира близо до съвременния град Провадия. Представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5500 - 4300 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически градски център на нашия континент (4700 - 4300 г. пр. Хр.). Състои се от: неолитно-халколитен производствен комплекс; неукрепено, а след това и укрепено с каменни стени халколитно селище (цитадела) и тракийска надгробна могила над нея;  къснохалколитно ритуално поле (ямно светилище); къснохалколитен некропол; среднохалколитен некропол. Праисторическият комплекс "Провадия-Солницата" заема площ около 300 декара. 

Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани, т.нар. Мировско солно находище, върху което той се намира. Тази кратка характеристика на археологическия паметник е формулирана въз основа на 15-годишни теренни проучвания (2005-2019 г.) и го определя като един от най-значимите праисторически обекти в Югоизточна Европа. 

Солницата е археологически обект от VI – V хил. пр.н.е., представляващ останки от древен град, близо до Провадия.

Селището е било крупен център за производство на сол. Развитието му се проследява от средата на VI хил. пр.н.е. като разцветът му е приблизително 4700 – 4300 г. пр.н.е. Откритието е дело на екип под ръководството на проф. Васил Николов през 2005 г., като проучванията продължават.

Солницата се развива около извори с повишено съдържание на сол. Чрез нагряване в керамични съдове водата е била изпарявана а оставащата сол – събирана. Останките от съдовете показват хронологично еволюция в технологията и съответстват на повишаващ се добив.

Голяма част от жилищните постройки, проучени в селището, са били двуетажни. Според оценки населението е стигнало до около 350 жители, което прави Солницата първият известен град в историята Европа. Селището е било оградено от защитен зид с дебелината на стените достигаща до 4.3 метра.

Състоянието на останките издава че силно земетресение е разрушило града. Според проф. Николов причините за изоставянето на Солницата са комплексни.

В епохата на енеолита солта е била ценност и се е търгувала добре, за което свидетелстват и намерени в Солницата златни украшения, които също са едни от най-старите в Европа. Развитието на Солницата предшества и обуславя разцвета на засвидетелствана от варненския некропол култура.

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV хил. пр. Хр. Смята се, че находките от т.нар. – "Варненското злато" представляват най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Археологическият обект е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа.

Провадия е град в Североизточна България, в област Варна и е административен и стопански център на едноименната община. Отстои на 410 км североизточно от София, на 47 км западно от Варна, и на 53 км югоизточно от Шумен. През града преминава жп линията Варна – София и Варна – Русе, което го прави леснодостъпен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във