Банкеръ Daily

Свят

Надежда за мир или прегрупиране на силите?

Русия и Украйна обявиха напредък в преговорите

Преговарящите в Истанбул

За първи път от началото на руската инвазия срещу Украйна проблесна надежда, че компромисът между воюващите, който да сложи край на кръвопролитията, е възможен. Новината дойде от Истанбул, където се проведе поредният кръг от преговори между Киев и Москва. Налице са обаче опасения, че зад вербалния оптимизъм не стои реално желание за мир.

Русия получи в Истанбул от Украйна ясно формулирана позиция и предложения, които ще бъдат проучени и представени пред руското държавно ръководство. Това заяви на 29 март ръководителят на делегацията на Русия Владимир Медински.

"Получихме от Украйна предложения за разглеждане, нейната ясно формулирана позиция за включването им в договор. Тези предложения ще бъдат разгледани в скоро време и ще бъдат представени на президента. Тогава ще бъда даден съответният ни отговор", отбеляза Медински, който е помощник на руския президент Владимир Путин.

Ръководителят на руската делегация каза, че страната му е получила от Украйна писмени предложения, потвърждаващи нейния стремеж към

неутрален и безядрен статут.

По думите му предложенията включват отказ от производство и разполагане на всички видове оръжия за масово поразяване, както и забрана за разполагане на украинска територия на чуждестранни военни бази и войски.

Русия предлага да се проведе среща между президентите на Русия и Украйна, Владимир Путин и Володимир Зеленски, едновременно с парафиране на договор между двете страни на ниво министри на външните работи, каза Медински. "По този начин, при условие че работим бързо по договора и постигнем необходимите компромиси, възможността за сключване на мир ще стане много по-близка", увери той.

"Предложенията на Украйна предполагат, че Русия не възразява срещу приемането й в Европейския съюз", каза още Медински и добави, че предложенията на Киев по гаранциите за сигурност за Украйна не се разпростират върху територията на Крим, Севастопол и "отделни райони" от Донбас. По думите му писмените предложения на Киев предполагат

отказ от стремежи да си върне Крим и Севастопол

по военен път, като те включват и списък на страните бъдещи гаранти на сигурността на Украйна.

Украйна иска САЩ, Великобритания, Турция, Франция и Германия да служат като гаранти в случай на евентуално споразумение с Русия, каза от своя страна украинският президентски съветник Михайло Подоляк.

"Договор за гаранции за сигурността с подсилен аналог на член 5 на НАТО. Държави гаранти (САЩ, Обединеното кралство, Турция, Франция, Германия и др.), които в юридическо отношение активно да участват в защитата на Украйна от всякаква агресия", написа Подоляк в Туитър.

Според него това може да бъде осъществено, като бъде подложено на референдум в Украйна и чрез ратификация от парламентите на предложените държави гаранти.

По думите му Украйна също така предлага преговори в продължение на 15 години за статута на Крим, както и въпросът да не се решава с военни средства.

"Само политически и дипломатически усилия",

заяви той.

Междувременно заместник-министърът на отбраната на Русия генерал Александър Фомин съобщи, че руското военно министерство е решило да намали драстично военната си активност в направленията Киев и Чернигов.

"Тъй като преговорите по подготовката на договор за неутралитет и неядрен статут на Украйна и предоставянето на гаранции за сигурност на Украйна преминават към практическа реализация, отчитайки принципите, обсъдени по време на днешната среща, МО на Русия взе решение за драстично намаляване на военната активност в Киевска и Черниговска област", поясни той.

Волноваха, Югоизточна Украйна (ТАСС)

Според Фомин това се случва с цел повишаване на взаимното доверие и създаване на необходимите условия за продължаване на преговорите и постигане на крайната цел – договаряне и подписване на гореспоменатия договор.

"Предполагаме, че в Киев ще бъдат взети съответни ключови решения и ще бъдат създадени условия за по-нататъшна нормална работа", добави зам.-министърът на отбраната на Русия.

Изявленията на руските преговарящи и на военното министерство в Москва обаче бяха приети предпазливо от Киев, включително с подозрението, че

целта им е спечелване на време

за прехвърляне на руските сили в нови направления.

Русия прехвърля войски от Северна към Източна Украйна, за да се опита да обкръжи украинските сили в района на провъзгласените от сепаратистите в Донецка и Луганска област "републики", каза Олексий Арестович, съветник на Володимир Зеленски. Арестович обърна внимание, че Русия е оставила военни части близо до столицата Киев, за да бъде принудена украинската армия също да остави свои войници там.

"За момента, за съжаление не може да констатираме руснаците да намаляват интензивността на военните действия в посока Киев и Чернигов", каза и съветникът в украинското вътрешно министерство Вадим Денисенко. Той отбеляза, че някои руски военни части идват от територията на съседна Беларус.

Това прилича на ротация повече,

отколкото на пауза във военните действия, предположи Денисенко.

Западните страни, подкрепящи Украйна, също се отнесоха скептично към руските изявления.

Руските сили около Киев са започнали прегрупиране, а не истинско изтегляне, заяви говорителят на американското министерство на отбраната Джон Кърби.

"Трябва да имаме ясна представа за ставащото на терен и да не се подлъгваме по съобщенията на Русия", коментира пък Кейт Бедингфийлд, говорителка на Белия дом.

Британският вицепремиер Доминик Рааб от своя страна заяви, че Лондон ще съди за Москва не по думите, а по делата й. Лондон споделя скептицизма на Киев в това отношение. "Вратата за дипломация винаги ще бъде открехната, но не мисля, че може да се има доверие на това, което казва военната машина на Путин", каза Рааб. "Отнасяме се доста скептично към всичко, което идва от Москва", добави той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във