Банкеръ Daily

Свят

На всяка трета кола има буква Z

Руснак разказва за пътешествието си от Москва до Тбилиси

Снимка JAMnews

24-годишният Дмитрий е руски гражданин. Той e пристигнал в Грузия на 25 септември през ГКПП Верхний Ларс, където вече от седмица – след обявяването на мобилизацията в Русия – има огромна опашка от автомобили.

На 26 септември опашката достига 30 километра според очевидци и местни медии. Десетки хиляди мъже на военна възраст бягат от Русия със семействата си навсякъде, където руснаците не се нуждаят от виза. Грузия е една от основните такива дестинации.

От началото на септември пет-шест хиляди руски граждани влизат в Грузия всеки ден. Но от 21 септември, когато беше обявена мобилизация в Русия, около 10 хиляди пресичат границата дневно, тоест потокът се е увеличил почти двойно, каза на 27 септември министърът на вътрешните работи на Грузия Вахтанг Гомелаури.

Той не даде точно число колко руски граждани са влезли в Грузия след 21 септември. Подчерта обаче, че цитираното от журналистите число – 250 хиляди души, е невярно. Също така добави, че около 60 процента от руските граждани, влезли в Грузия, скоро напускат страната и отиват в други страни.

Дмитрий разказа пред JAMnews как се е добрал от Москва до Тбилиси

"На 23 септември в три сутринта напуснах Москва с товарен микробус, който превозва колети от Москва до Тбилиси и обратно.

Шофьорът беше грузинец, баща ми го познаваше. Баща ми е грузинец, майка ми е рускиня. Роден съм и съм израснал в Москва, не знам грузински. Исках да замина за Грузия още през февруари, но не можах да се справя финансово. Освен това имах и други лични проблеми.

Но спестявах по-голямата част от заплатата си след февруари, когато Русия започна войната в Украйна. Знаех, че така или иначе ще трябва да си тръгна.

Беше товарен автобус, имаше само двама пътници. Вторият, също като мен, беше руски гражданин с грузинско фамилно име.

Минахме през Воронеж, Ростов, Краснодарска област и Владикавказ. Когато пристигнахме във Воронеж, картината по пътищата се промени драстично.

В Москва рядко ще видиш върху кола знака Z [руски патриотичен символ на войната в Украйна – JAMnews], а в регионите той е много разпространен.

В Ростов на около всяка трета кола имаше знак Z – на леки автомобили, камиони, мотоциклети.

Също така правеше впечатление многото военна техника от Воронеж до Ростов. На много места край пътя имаше танкове.

Полицията беше блокирала пътищата в Кабардино-Балкария. От всекиго искаха по 15 000 рубли [около 260 долара], за да го пуснат.

Изобщо навсякъде в Северен Кавказ има полиция. Стои на всяко кръстовище, на места е блокиран пътят и като им платиш, те пропускат.

Като цяло, по пътя от Москва до Верхний Ларс ни взимаха пари на всяка крачка.

Пътувахме към Владикавказ през Ингушетия. В същата посока се движеше огромна колона – предимно автомобили с московски номера.

Може също да се каже, че когато се озовахме в Северен Кавказ, там имаше значително по-малко коли с буквата Z на предното стъкло в сравнение с Ростовска област и други руски региони.

В Ингушетия ни спряха. Взеха ни паспортите. Полицаите ни наредиха да пишем заявления за постъпване в армията. Казахме им, че придружаваме колети до Владикавказ. Но после се оказа, че те просто плашат хората.

Във Владикавказ има постове на всяко кръстовище. Но успяхме да минем. В 11 сутринта на 25 септември стигнахме границата. Отпред имаше огромна колона от коли. До контролния пункт имаше 20 километра, когато започна опашката.

Мнозина вървяха пеша с багажа си. Не можете да преминете границата пеша, но хората планираха да се качат на празните места в нечия кола по-близо до контролно-пропускателния пункт. И върху това е изграден бизнес – взимат огромна такса за такова свободно място. Казаха ми, че едно място в кола струва 800–1000 долара.

Преминаваха и на велосипеди и дори на тротинетки, тъй като на тези превозни средства е разрешено да преминават границата. Местни жители в Северна Осетия започнаха бизнес близо до границата – продават велосипеди и тротинетки. Един велосипед струва от 10 до 50 хиляди рубли [200–900 долара].

Мнозина преминаха така границата. Ако платите повече, ще ви откарат до границата със специален мотоциклет, но това е много по-скъпо.

Предприемчивите хора са създали цяла система за печалба от тази ситуация.

Към осем часа вечерта ни чакаха още 11 километра опашка.

В три часа сутринта на 26 септември се приближихме, оставаха четири километра. И това е само защото нашият шофьор познаваше някои местни полицаи и възползвайки се от това, често преминаваше участъци от пътя в насрещната лента.

Когато оставаха три километра, слязохме от автобуса, взехме раниците и решихме да тръгнем пеша до границата.

Шофьорът ни даде нашите данни предварително на руските граничари, те ни пуснаха без въпроси. Просто ни взеха паспортите, подпечатаха ги и ги върнаха обратно. Но там срещнах човек, който плати 10 000 рубли [около 200 долара] за такава услуга.

Друг мой познат, на 30 години, каза, че са му задавали много въпроси къде работи, на каква военна служба се води, дали е получил призовка. Той работи като инженер в жилищното управление на Москва. Служил е в армията, което означава, че подлежи на обявената в Русия мобилизация. Но все пак му позволиха да мине.

От грузинска страна имаше дълга опашка на паспортния контрол. Стояхме там поне два часа и половина. Това бяха хора, които изоставиха моторите и тротинетките си от руска страна.

На грузинската граница също нямах проблеми. Може би защото имам грузинска фамилно име. Но не ми зададоха нито един въпрос.

Всъщност и на руснаците не им задаваха много въпроси.

Откъм грузинската страна има повече контрол над севернокавказците, мюсюлманите – дагестанците, чеченците. Всички ги отвеждат в отделна стая, където дълго ги разпитват.

Много от тези, които получиха отказ, не бързаха да се върнат в Русия. На пода на пункта бяха постлани картони, върху които лежаха или седяха доста хора.

Един чеченец ми каза, че ще остане там поне две седмици. Искаше да изчака известно време, защото, ако се върнеше, или щеше да бъде мобилизиран и изпратен на фронта, или наказан.

Бях изненадан от това, че се надяваше, че всичко ще се уреди или ще приключи за две седмици.

Мисля, че аз самият ще трябва да остана в Грузия поне девет месеца. Чакам пристигането на още двама приятели. Те ще летят до Киргизстан, купили са си билети за там за 1700 долара. И оттам ще долетят тук.

Още не знам какво ще правя в Тбилиси и как ще живея. Но всяка ситуация е по-добра от оставането в Русия.

Ако Украйна спечели тази война и Русия рухне, тогава там ще започне гражданска война. Във всеки случай жителите на Русия не трябва да очакват мир в близко бъдеще.

JAMnews е медийна платформа на кавказките страни, публикуваща материали на основните местни езици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във