Банкеръ Daily

Свят

На Кръстовден слънцето "тръгва" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите.

На 14 септември Българската православна църква отбелязва Кръстовден.

Въздвижение на Светия кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. 

Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, е ревностна християнка. През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм "Възкресение Христово". На Велики петък тя се изнасяла на Голгота (мястото на разпятието на Исус Христос ) за поклонение. Намира се извън стените на Йерусалим, при хълмовете на северозапад от града. Самата дума "Голгота" е наименованието на хълм, кръгъл като череп.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 година. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта - изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените "кръстосват" (загърлят) многогодишните цветя в градинките си - за да не се "пресекат" китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, "говее се за кръста" и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) - обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити - тази "житна жертва" умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.

На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.

 

14 септември е празник на град Силистра

Денят на Силистра се отбелязва от 1992 г. на църковния празник Кръстовден (14 септември). В седмицата на празника се провежда и фестивала на града.

Силѝстра е последният български пристанищен град на река Дунав. Той е административен и стопански център на едноименните община и област, населението от 30 983 жители.

Силистра е един от най-старите български градове, създаден преди около 2400 години като римската крепост Дуросторум.

В областта има много римски останки. Тук се намира една от най-ценните в Европа късноантична гробница с древни стенописи от IV век. Днес следите от древното минало са експонирани в самия център на града в архитектурно–археологическия резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“ с разкритата наскоро „Патриаршеска базилика“ на патриарх Дамян – първият български патриарх. Базиликата е първата патриаршеска църква в българската държава и втора по големина в страната.

На един от най-красивите хълмове край Силистра е издигната Меджиди Табия - добре запазена турска отбранителна крепост, датираща от 1847 година. Уникалното при нея са подземните тунели, които стигат от хълма до ключови места в другия край на града.

В околностите на Силистра (село Сребърна) се намира резерватът Сребърна – сред най-ценните резервети в страната, където могат да се видят колонии от пеликани, които летуват там всяка година, както и голяма колекция от препарирани животни. Могат да се слушат и уникални звуци от фауната на местността по време на обиколка из сградата на резервата.

Силистра (и предишните ѝ имена) може да се свърже също и с:


  • връх Силистра в Анатартида;

  • квартал Dristor в румънската столица Букурещ – (от Дръстър);

  • име на планета от книгата на Джанет Морис - High Couch of Silistra;

  • "Корабите на Дуросторум" - книга та Кенет Бълмър.

Facebook logo
Бъдете с нас и във