Банкеръ Weekly

Свят

На кого си отмъщава Ердоган?

Турският президент горещо желае да надскочи бащата на нацията Кемал Ататюрк

S 250 4099e18f b478 46c8 b37b 5e0e01059895
S 250 a188e544 5cfc 4e12 9b50 b95e0e309d01

Целият християнски свят е обърнал поглед към „Света София” в Истанбул. На 24 юли в нея е първата петъчна мюсюлманска молитва - точно на датата, когато е подписан Лозанският договор, оформящ границите на модерна Турция, опълчила се на победителите от Първата световна война. Договорът, който Мустафа Кемал Ататюрк смята за своята най-голяма победа. Факт, сам по себе си достатъчен, за да обясни цялата акция на турския президент Реджеп Тайип Ердоган по превръщането на световния културен паметник, включен в листата на ЮНЕСКО, в действаща джамия. Желанието му да покаже, че е надскочил бащата на турската република.

 

От друга страна Ердоган винаги се е блазнел от идеята да се превърне в новия Мехмед II Завоевателя - благословеният от Аллах и до днес пазещ Истанбул и Турция. Ердоган призова помощта му, когато с еничари честваше годишнина от завладяването на Константинопол. Тогава се закани, че „походът продължава” и поздрави всички столици-посестрими - от Сараево до Баку.

Мехмед II е предпочитан от Ердоган пред Сюлейман I Великолепни именно защото завладява „Света София” - европейският символ на християнския универсализъм на Юстиниан I, мястото, където най-тържествено се е отслужвала императорската литургия. С този акт Мехмед Завоевателя си спечелва уважението и на другите султани и в някакъв смисъл се превръща в

император на мюсюлманския свят.   

От няколко години турското правителство поетапно обявява множество бивши църкви в страната за джамии. А Ердоган не пропуска да припомня намерението си да смени статута на „Света София” винаги когато ислямът е заплашен - говори за него и след терористичния акт в Нова Зеландия с 50 жертви в две джамии, и когато все още не бе ясно дали Тръмп ще признае Ерусалим за столица на Израел.

Ясно е, че с намерението си да превърне „Света София” в джамия, Ердоган винаги е искал и да консолидира привържениците си - особено след като миналата година партията му загуби местните избори в редица важни градове като Истанбул, Измир, Адана, Анталия. Но именно за да не отблъсква допълнително модерното градско население на Истанбул, той подготви смяната на статута на „Света София” много внимателно.

Две неправителствени организации подадоха жалба,

че „Света София” незаконно е превърната в музей и по нея призоваха да се произнесе Върховният административен съд на Турция. Така хем смяната стана в резултат на граждански активизъм, хем е и законово обоснована. За това и реакциите като цяло бяха меки - най-вече изразяваха възмущение, че се извършва посегателство върху световното културно наследство.

В този дух реагираха и ГЕРБ, и „Обединени патриоти”. Православната ни църква присъедини своя глас към призивите на сестрите Поместни православни църкви за запазване на досегашния статут на храма „Света София” като музей и паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тя изрази и „своето уважение към турските държавни институции, призовавайки за мъдрост и добронамереност при решаването на важния казус в името на запазването на добрите междурелигиозни и добросъседски отношения.

В Европейския парламент направиха подписка за съхраняване на музейния статут, а от ЮНЕСКО изразиха огорчение, но така и

не извадиха „Света София” от елитния си списък.

Най-гневни бяха реакциите на Гърция. Нейни политици настояха за налагане на международни санкции, за ограничаване вноса на турски стоки. Гръцката реакция е разбираема - най-малкото, защото нейната Вселенска патриаршия се смята за духовен наследник на Византийската империя.

Преди години Ахмет Давутоглу - проникновеният външнополитически стратег и министър-председател на Турция в периода 2014-2016 година, сравни напрежението в отношенията с Гърция като тренировка на борци от различни категории. В такава ситуация Турция (борецът от тежката категория) не може да използва реалния си потенциал и външнополитическата й стратегия зависи от проблемите с Гърция (борецът от лека категория). Но тъкмо Атина ускори извършената операция по смяната на статута.

В края на юни

между двете страни прехвърчаха искри,

след като гръцкият външен министър Никос Дендиас упрекна Турция, че подкопава сигурността, стабилността и мира в Източното Средиземноморие. От своя страна Анкара контрира, че се създава ос на злото срещу Турция, но че тя няма да помогне на Гърция. Под „оста на злото” се имаха предвид Франция, Израел, Република Кипър, а отчасти и Египет, които се противопоставят на амбициите на Анкара да разшири влиянието й си във водите на Източното Средиземноморие.

То стана факт след турско-либийски меморандум, който даде възможност на Турция да прави проучвания за петрол в Източното Средиземноморие. Ердоган подписа въпросното споразумение с международно признатото Правителство на националното съгласие на Либия (ПНС) още миналата година, но в средата на юни в Атина заподозряха, че

„юли месец ще е горещ”.

По тяхна информация тогава Анкара ще изпрати проучвателен кораб, който ще търси природен газ, но не в турския, а в гръцкия континентален шелф, прикривайки се зад турско-либийската спогодба.

И именно, за да си отмъсти на Гърция, Турция намери добър повод да докаже, че днес е по-силна от времето на Ататюрк, непозволил на западните сили да отслабят страната му. По-силна е, защото е на път да поеме лидерството в целия ислямски свят. Благодарение и на символния капитал на „Света София”.

Facebook logo
Бъдете с нас и във