Банкеръ Daily

Свят

На 27 юли е храмовият празник на църквата "Свети седмочисленици"

Големият български държавник Петко Каравелов лансира идеята вместо да се строи нова църква, самата Черна джамия да бъде преустроена на такава.

На днешния ден през 1903 г. е осветена българската православна църква "Свети Седмочисленици" в София - разположена в центъра на столицата, в градинката между улиците "Цар Иван Шишман", "Граф Игнатиев", "6-ти септември" и "Генерал Паренсов".

Сградата е построена през 1528 година от османския архитект и инженер Синан като джамия - "Коджа дервиш Мехмед паша" по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох.

За по-възрастните храмът е известен и с името Черната джамия заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век то пада и тя е изоставена. 

След Освобождението на България през 1878 година сградата е превърната във военен склад, а по-късно в затвор.

При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий.

Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903-а, определен от Българската православна църква като Ден на успението на Свети Климент Охридски и Ден на Светите Седмочисленици - Светите Кирил и Методий и техните ученици и последователи Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.

Този ден се чества и като храмов празник. При преустройството са съборени минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса или притвора. Проектът за преустройството е на двама от най-видните български архитекти Йордан Миланов и Петко Момчилов.  

Иконостасът в църквата пък е дело на дебърски майстори от рода Филипови. Царските двери и кръстът с разпятието са рязани през 1902 година от Аврам Аврамов и Петър Йосифов.

В двора на църквата, до абсидата, редом до неговата жена Екатерина Каравелова (1860-1947 г.) е погребан политика Петко Каравелов (1843-1903 г.) - един от водачите на Либералната партия, а по-късно на Демократичната партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова - съпругата на поета Пейо Яворов. Гробът им се намира зад църквата.

Тук е и гробът на епископ Нил Изворов (1823-1905 г.) - български възрожденски духовник, участник в борбите за независима национална църква. През 1873 г. е ръкоположен за епископ на Българската епархия. В година по-късно Нил Изворов приема унията и в 1876 година става апостолически администратор на българите униати  в Османската империя. В края на живота си отново се връща в православието.

Българската православна църква е определила 27 юли за Ден на Св. вмчк. Панталеймон, Успението на Св. Климент Охридски и на Светите Седмочисленици.
Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни.
Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани от Българската православна църква като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Те са Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.

Денят се приема за добър за пътуване, откъдето идва и името му Панталей Пътник. Имен ден празнуват Добрин, Панталей, Добри, Добрина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във