Банкеръ Weekly

Свят

Москва скъса с Константинопол

Руският патриарх Кирил (вляво) и Вселенският Вартоломей

Дългогодишната борба за първенство в православния свят между Москва и Константинопол премина в открита война, след като Московската патриаршия официално прекъсна всякакво каноническо и молитвено общуване с Вселенската патриаршия - първата по ранг в православието. Решението дойде в отговор на акта на синода в Истанбул, който върна под своя юрисдикция територията на Украйна, анулирайки временното й предаване на Московската патриаршия през 1686 година.

Отсега ще е забранено не само на епископите и свещениците, но и на миряните от Руската православна църква да се молят в храмовете на Вселенската патриаршия. Москва прекъсва и общуването си с атонската Света гора. Ще бъде прекратена и съвместната църковна служба в храма на Божи гроб в Йерусалим, ако Йерусалимската патриаршия подкрепи Константинополската.

Както предупреди "външният министър" на Руската църква митрополит Иларион, събитието може да се сравнява по мащаб само с Великата схизма от 1054-а, когато се скъсва връзката между православието и католицизма.

Неслучайно за място на провъзгласяването на решението бе избран Минск. Ако Константинопол повече не смята Киевската митрополия за част от руската църква и официално заявява намерението си да предостави независимост на украинските православни, то следващата в списъка може да се окаже белоруската църква. Работата е там, че в границите на Киевската митрополия от 1686-а влиза не само Украйна, но и съвременна Беларус, Литва, Полша и дори западни и южни райони на днешна Русия. Молдова и Латвия също може да се включат в процеса.

Решаваща роля за това дали конфликтът ще е от ранга на Великата схизма, или руското православие ще изпадне в самоналожена изолация, ще има позицията на останалите православни църкви. До момента нито една от тях - дори и най-близките до Москва Сръбска и Грузинска, не са скъсали връзките си с Константинопол в подкрепа на руските архиереи. Българската патриаршия също зае изчаквателна позиция, изразявайки сдържана солидарност с Москва. Може би най-ясна подкрепа руската църква получи от разположената в Дамаск Антиохийска патриаршия, което е разбираемо предвид специалните връзки между Русия и Сирия. За поддръжка от близките с Константинопол Кипърска, Албанска и Румънска църкви и дума не може да става.

Драмата обаче ще има и още развитие. На следващото заседание на синода в Истанбул се очаква да бъде официално провъзгласена украинската автокефалия. След като вече скъса отношенията, единствената следваща стъпка, която Москва би могла да предприеме, ще е да обяви анатема на Вселенската патриаршия. Това вече ще е истинска схизма, а останалите православни църкви ще бъдат изправени пред неминуем избор.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във