Банкеръ Weekly

Свят

Москва се втвърди към Тръмп

Анатолий Антонов

Първата среща между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин даде повод за разностранни тълкувания. Макар Кремъл да обяви, че е абсурдно след подобен международен контакт да се търсят "победители и победени", по-голямата част от западните анализатори се обединиха около позициите, че руският лидер е спечелил от двучасовия разговор, проведен по време на срещата на Г-20 в Хамбург. Самият Тръмп обяви с прословутите си туитове, че е "дошло време да се върви напред и да се работи конструктивно с Русия". Подкрепата, която Съединените щати изразиха за зоните за деескалация в Сирия, също наведе на мисълта, че руснаците може да са доволни.

Какво обаче последва? Докато още продължаваха отгласите от първата среща на двамата лидери, руското външно министерство съобщи, че Русия може да експулсира 30 американски дипломати и да наложи запор върху обекти в страната, собственост на САЩ. Обяснението бе, че това ще е в отговор на решението на Вашингтон да не връща на Москва намиращите се под запор руски дипломатически обекти. Предишният американски президент Барак Обама наложи тази санкция заради руската намеса в президентските избори, но Русия се въздържа да отговори реципрочно, разчитайки на затопляне на отношенията с новата администрация.

В Хамбург наистина не бе разрешен въпросът с конфискуваните имоти, както и въобще не бе предприето нищо в посока отмяна на американските санкции за Русия. Само че и едва ли някой е имал подобни очаквания. Тогава възниква въпросът защо именно в такъв момент Москва реши да покаже зъби?

Изявлението на руското външно министерство по любопитен начин съвпадна с едно друго събитие. На същия 11 юли във вашингтонския хотел "Сейнт Реджис" се състоя затвореният за пресата прощален прием в чест на отиващия си руски посланик Сергей Кисляк. Своеобразен рекордьор по престоя си във Вашингтон - Кисляк,

бе връчил акредитивните си писма на Джордж Буш-младши още през 2008-а. Добре приет в американските дипломатически и бизнес кръгове, той имаше репутацията на човек, с когото лесно се намира общ език. Това продължи до миналата година, когато бе замесен в скандала с руската намеса в предизборната кампания. В същия ден, в който Обама обяви санкциите заради вмешателството, за които сега напомни руското външно министерство, Кисляк проведе редица телефонни разговори с Майкъл Флин, определен от бъдещия президент Тръмп за негов съветник за националната сигурност. Стана известно, че Флин е обещал отмяна на санкциите, щом новата администрация встъпи в длъжност, което му костваше оставката. Междувременно обаче самият Кисляк се превърна в "радиоактивна фигура", както го определи "Ню Йорк таймс", и заминаването му от Вашингтон стана неизбежно.

Показателно е, че независимо от надеждите за презареждане на отношенията със Съединените щати Русия определи за заместник на Кисляк човек, известен като привърженик на твърдия подход. Армейският генерал Анатолий Антонов заемаше преди това поста заместник-министър на отбраната. В дипломатическите среди във Вашингтон назначаването му се възприе като втвърдяване на курса и като част от тенденцията, започнала от Европа, където руснаците изпращат по-твърди дипломати, почти "в съветски стил", по думите на Хедър Конли от института "Брукингс".

Съвпаденията обикновено не са случайни и последните събития подсказват, че явно Москва ще разчита на твърдост, за да прокарва интересите си във Вашингтон. При постоянния огън, на който Тръмп е подложен заради руските си връзки, последният залп, от който е скандалът около контактите на сина му Доналд-младши по време на предизборната кампания, тази стратегия може и да се окаже успешна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във