Банкеръ Daily

Свят

Могат ли олигарсите да спрат войната

Дворецът на Дерипаска в Лондон, окупиран от протестиращи (Ройтерс)

Населението на Русия все по-осезаемо усеща на своя гръб съкрушителния ефект от широкомащабните санкции, наложени на страната им заради войната й срещу Украйна. Целта на западните страни обаче е да засегнат онези, които биха могли да повлияят на руския президент Владимир Путин – олигарсите.

Западните държави конфискуват активи и яхти на олигарси, забраняват им достъпа до територията си, поставят бариери пред бизнеса им с ЕС и САЩ. Въпросът обаче е – дали те реално биха могли да окажат такъв натиск върху Путин, че да спре войната в Украйна?

Още от идването на власт на Путин в Русия през 2000 г. олигарсите загубиха част от позициите си и сега далеч не разполагат с властта и влиянието, които имаха някога. До момента мерките на Запада предизвикаха единствено полугласни коментари за Украйна сред някои от тях, основно базирани извън Русия.

Идеята, че отделни олигарси биха могли да повлияят на Путин, показва

неразбиране на модерна Русия,

коментира британският журналист и член на от Атлантическия съвет Бен Джуда. "Така функционираше Русия преди 15 или 20 години, но не и сега", категоричен е той.

Обуздаването на олигарсите бе едно от обещанията на Путин преди първото му кандидатиране за президент. Скоро след като влезе в Кремъл, той се зае с това – през 2003-а бе арестуван Михаил Ходорковски, най-богатият човек в Русия, притежател на нефтената компания "Юкос". Обвинен във финансови престъпления, той прекара в затвора следващите десет години. Посланието към олигарсите бе ясно: те разбраха, че ще притежават богатството само докато Путин няма нищо против това. И това ги мотивира да се отдалечат от политиката, а и от Русия – доколкото е възможно.

Междувременно се формира друг тип управляваща каста – така наречените силоваци. Това са бизнесмени, свързани с Федералната служба за сигурност, с полицията, с армията. Силоваците изиграват съществена роля в консолидирането на властта на Путин и натрупват огромни богатства благодарение на близостта си с президента. Така се формира

класата на "силоварсите"

– по определението на политолога Даниъл Трейсман от Калифорнийския университет – които са дори още по-зависими от Путин в сравнение със забогателите през 90-те години олигарси.

Властта и богатствата на всички руски олигарси далеч не са им гарантирани и всички те са наясно с това. Затова и малцината сред тях, които досега се изказаха по повод войната, го направиха предпазливо, без да осъждат действията на Путин.

Яхтата на Алишер Усманов, най-голямата в света, сега е конфискувана

Алуминиевият магнат Олег Дерипаска, чиито активи според "Форбс" възлизат на 2 милиарда долара, заяви, че мирът е "много важен". "Целият свят ще бъде различен след тези събития и Русия ще бъде различна", написа той в акаунта си в "Телеграм". Дерипаска бе санкциониран от правителството на САЩ през 2018-а заради връзките си с Путин и намесата в американските президентски избори през 2016-а, но колкото и странно да е, той не бе включен в последните санкции на ЕС заради войната в Украйна. За сметка на това разгневени проукраински активисти щурмуваха и

окупираха двореца на милиардера

на лондонския площад "Белгрейв", откъдето се наложи да бъдат изведени с полиция.

Михаил Фридман, съоснователят на Алфа Банк, на пресконференция определи инвазията като трагедия. На въпроса дали би могъл да използва влиянието си, за да повлияе на Кремъл, Фридман обаче отговори така: "Трябва да разберете, че това е твърде чувствителен въпрос", и обясни, че не би могъл да постави партньорите и екипа си под риск с коментари за Путин. Фридман е в санкционния списък на ЕС, обявен на 28 февруари.

Евгений Лебедев, който е собственик на британските вестници "Индипендънт" и "Ивнинг Стандард", в свое изявление, отпечатано в "Ивнинг Стандард", умолява Путин да спре войната. Лебедев има руско и британско гражданство и е титулуван като пожизнен британски пер. Той също не е бил санкциониран.

Според експерти в тези твърде внимателни изявления на олигарсите няма нищо изненадващо, тъй като директната критика срещу Путин би могла да е твърде рискована. Решението за атаката срещу Украйна е взето лично от Путин – който през последните години

все повече се дистанцира

от своя така наречен вътрешен кръг и от руския елит като цяло, смятат запознати с процесите в Русия.

Показателен пример за това как функционира упражняването на властта в Русия бе срещата на Съвета за сигурност към руския президент на 21 февруари – в навечерието на инвазията в Украйна. Сергей Наришкин, шефът на руското външно разузнаване, взе да заеква, когато Путин го попита дали подкрепя признаването на независимостта на Донецката и Луганската "народни републики". Начинът, по който Путин говореше с него, до такава степен го изплаши, че той направо забрави какво го питат. И ако могъщият

шеф на външното разузнаване се запъва и пелтечи,

вместо мотивирано да излага съображенията си, едва ли може да се разчита на други фигури да застанат на пътя на руския президент.

Ако войната наистина е лично решение на Путин – а изглежда, че е точно така – това означава, че той едновременно контролира всичко, но е и в изолация. Притискането на олигарсите му няма да го накара да се откаже от войната, за която вече е показал, че е готов да пожертва много. Това обаче не означава, че отражението от натиска няма да дойде по-късно. Санкциите ще имат последици – ако не друго, те ще покажат на руските олигарси границите на могъществото им и до каква степен добруването им е обвързано с лидер, който все повече ги откъсва от света в преследване на политическите си цели. А как ще реагират на това, е отделен въпрос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във