Банкеръ Weekly

Свят

Миграционният замисъл на Джонсън

Критикуваният британският план за приемане на чужди работници има икономическа логика

Над половината строителните работници в Лондон са чужденци
S 250 e4a42dc7 30ac 49ee b480 6ed39900bc74

Оповестената от Великобритания нова система за приемане на имигранти беше посрещната нееднозначно. Приемането й обаче беше неизбежно, тъй като основната причина за провеждането на британския референдум за напускане не Европейския съюз през 2016 г. беше точно тази – Островът да възстанови контрола върху границите си и сам да преценява кого ще пуска на своя територия, с какви права и според какви критерии.

Основната идея на новия план за имиграцията, оповестен от британското правителство през февруари, е ясна: свободата на придвижване със страните от ЕС ще приключи в края на преходния период - на 1 януари 2021 година. След тази дата вратите за неквалифицирани имигранти от целия свят се затварят, докато квалифицираните имигранти ще бъдат третирани еднакво. Всеки, който търси работа във Великобритания, трябва

да има предложение за назначаване, да говори английски

и да събере нужния брой точки по новата точкова система, която ще отчита заплащането му, неговата квалификация и дали иска да работи в сектор, нуждаещ се от кадри.

Критиците на плана веднага го определиха като политическа инициатива, маскирана като икономическа. Според тях приемането му е било продиктувано от британското напускане на ЕС, но главната му задача е да впечатли избирателите, а не да реши проблемите на трудовия пазар. Министърът на вътрешните работи Прити Пател, която го оповести, обяви, че новата система ще даде на

над осем милиона икономически​ неактивни британци

(на възраст между 16 и 64 г.) възможността да бъдат наети на длъжности, заемани в момента от чужденци. "Искаме бизнесът да инвестира в тях, да инвестира в квалификацията им", мотивира се тя.

Голяма част от бизнеса обаче не прие добре идеите й, защото е наясно, че в момента заетостта във Великобритания е почти стопроцентова, а икономически неактивните включват ученици и студенти (27%), пенсионери (13%), грижещи се за децата си и за възрастни родители хора (26%) и болни (22 на сто).

Според британската статистическа служба, 6.6 милиона от посочените 8.45 милиона всъщност не търсят работа, а останалите биха искали да работят по принцип, но в момента не могат.

Цели сектори, като строителния, където 14% от работниците са родени извън Острова (за Лондон числото е 54%), ще понесат удар, освен ако не бъдат променени критериите за квалифицирани и неквалифицирани мигранти. Това на свой ред застрашава амбициозните инфраструктурни проекти на премиера Борис Джонсън.

От сектора за грижи за възрастни хора пък

направо алармират за "черна дупка"

от почти половин милион незаети работни места, тъй като и сега има 110 000 вакантни места, а 235 000 от заетите са родени извън Обединеното кралство (115 000 от тях – в ЕС). Средната заплата в сектора е 16 000 паунда, което много далече от определения в новия план минимум за приемане на чужди работници - 25 600 паунда годишно. Единственият шанс тези места да бъдат запълнени е правителството да насочи големи ресурси за повишаване на заплатите на грижещите се за възрастни.

Планът на правителството има и своите застъпници. Те аргументират позицията си с анализи на Банк ъф Ингланд, Консултативния комитет за миграцията и Икономическата комисия към Камарата на лордовете, според които неквалифицираната миграция оказва негативен ефект върху заплащането и перспективите за наемане на най-нископлатените британски работници. Проблемът се усложнява от това, че между 2007-а и 2014-а делът на нискваквалифицирани имигранти е нараснал от 7 на 16 процента от всички заети .

Според защитниците на плана

бизнесът се е разглезил с наплива от евтини работници

в продължение на десетилетие и сега ще му се наложи да се нагоди към новите условия до края на тази година. Над половината от мигрантите, пристигащи от Европейската икономическа зона са с квалификация, по-ниска от най-ниския британски квалификационен праг "Ниво А". Това означава, че много фирми ще трябва да обучават местни жители или да автоматизират производството си, за да запълнят липсите. Тази промяна би трябвало да има положителен ефект, защото от 2011 г. насам разходите на работодателите за обучение са намалели със 17%, участието на възрастни в образователни програми е най-ниското от две десетилетия, а производителността на труда не нараства.

Промяната в правилата за приемане на чуждестранните работници има и още един аспект, за който рядко се говори. За никого не е тайна, че преди официалното отваряне на британския трудов пазар за работниците от Източна Европа, големи ниши от него пак бяха заети от тях, само че работещи нелегално - срещу много по-ниско заплащане и без никакви права и осигуровки. Става въпрос за сектори като строителство и земеделие, които буквално бяха заринати от източноевропейци, работещи на собствен риск.

На 1 януари 2007 г., когато България и Румъния станаха пълноправни членове на ЕС, техните граждани получиха правото да останат на Острова

до три месеца без визи, но и без право да работят.

Мнозина се установиха там, като на всеки 90 дни отскачаха я до Ирландия, я до Франция за по един печат в паспорта.

Официалните статистики показват, че през 2007-2014 г. (първият програмен период за нас и за северните комшии), работещите на Острова българи и румънци са били няколко десетки хиляди, докато през 2019 г. те вече са... над 400 хиляди! Но и това не цялата истина, защото статистиките не отчитат нелегално работещите през първия период, които след падането на трудовите ограничения за българи и румънци - от 1 януари 2014 г.,  успяха по най-бързия начин да легализират заетостта си.

Според ангажиментите на британското правителство, след края на преходния период, гражданите на ЕС пак ще могат да пребивават на Острова до три месеца без визи. На практика тази опция връща часовниците отпреди 2014 г. - с хиляди източноевропейци, работещи в почти робски условия и срещу заплащане, което е в пъти по-ниско дори от най-мизерните заплати на британците. А дали това е търсен ефект от реформата на Джонсън, можем само да гадаем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във