Банкеръ Daily

Свят

Меркел по работа при Тръмп

При визитата й преди една година диалогът бе труден.

Четири дни след френския президент Еманюел Макрон германският канцлер Ангела Меркел също трябва да пристигне в Съединените щати. Не би могло да се очаква германската гостенка да засенчи бляскаво преминалата визита на френския държавен глава, но едва ли и някой се надява на това. Еднодневното й работно посещение в Белия дом ще бъде в контраст с атмосферата от визитата на Макрон, а разговорите, които ще проведе с американския президент, няма да са лесни поради разминавания по редица въпроси.

Темите, на които двамата ще се спрат, неминуемо ще включват търговията, Сирия, Иран и Русия. Позициите на Франция и Германия по повечето въпроси, свързани с визитите на лидерите им във Вашингтон, са близки, но между тях има съперничество в една основна точка: кой ще бъде главният посредник на Европейския съюз - този, който ще разговаря с Белия дом от името на Европа. И макар че американският държавен глава не спести усилия, за да поласкае самолюбието на френския си колега, германският канцлер все още е лидер на страната, която има най-голяма тежест в решаването на европейските дела.

Безспорно най-спешният въпрос за решаване е този за търговските взаимоотношения между Европейския съюз и Съединените щати. "Паузата", която Доналд Тръмп наложи над наказателните мита за вноса на европейска стомана и алуминий, изтича на 1 май и ако дотогава от двете страни на Океана не намерят решение на конфликта, ще се разрази временно отложената търговска война.

От самото влизане на Тръмп в Белия дом търговските отношения са основният източник на напрежение между Вашингтон и Брюксел, като американският президент посочва големия излишък на Германия като пример за несправедливите търговски отношения между страната си и Европа. И макар че Тръмп смекчи тона напоследък, Берлин има от какво да се тревожи, тъй като основният износ на зависимата от експорта германска икономика е насочен именно към Съединените щати. Единственото, което би могло да внесе успокоение у германските производители, е Евросъюзът да бъде перманентно изключен от американските наказателни тарифи. Брюксел вече предупреди, че ако това не се случи, блокът ще отвърне с мита върху американски стоки за 3.5 млрд. долара, но Германия би предпочела да избегне този сценарий. Дори и въпросът да бъде отнесен към Световната търговска организация, за което заплаши Еврокомисията, за германците е ясно, че ще минат години, докато се стигне до някакво решение.

При това положение стратегията на Берлин е да търси споразумение. Германия вече показа готовност за сътрудничество в борбата с китайското свръхпроизводство на субсидирана стомана, както и за намаляване на европейските мита за американски промишлени стоки, включително и автомобили. Тя отстъпи и в друга посока - като се отдръпна от плана на Европейската комисия за промяна на данъчното облагане на големите електронни компании. Ако той бъде приет, ще засегне американски гиганти като "Гугъл", "Амазон", "Фейсбук", "Апъл". Германия бе сред страните, които се застъпваха за тази реформа, и без нейната подкрепа тя едва ли ще бъде приета. Това обаче ще постави нова разделителна линия между Ангела Меркел и Еманюел Макрон, който горещо се застъпи за реформата в речта си пред Европарламента на 17 април.

Възможностите на Германия не са неограничени. На първо място, Берлин не може сам да решава за търговската политика на общността и всяка промяна в тарифите ще трябва да получи одобрението на останалите държави от блока. В Германия се засилват гласовете в полза на нов опит за споразумение за свободна търговия между Съединените щати и Европа, израз на което даде председателят на Съюза на германското машиностроене Карл Мартин Велкер на 23 април на панаира в Хановер. Не е ясно обаче дали Съединените щати биха приели споразумение, което не включва механизъм за решаване на споровете между инвеститори и държави - главната спънка пред неслучилото се Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции.

На фона на въпроса за бъдещите търговски отношения между съюзниците има и една тема, по която Германия е изключително чувствителна: тази за санкциите срещу Русия. Германската икономика е силно зависима от контактите с Русия и въвеждането на нови мерки срещу Москва предизвика сериозно безпокойство сред германските компании. Както съобщи "Уолстрийт джърнъл", очаква се Меркел да лобира за изключване на германския бизнес от последните антируски санкции. Като най-засегнати се посочват компаниите "Сименс", "Даймлер" и "Фолксваген", като според ръководителите им новите мерки срещу Кремъл могат да струват на Германия стотици милиони евро.

Най-мащабният проект обаче, свързващ Германия и Русия, за който се очаква да се водят разговори във Вашингтон, е газопроводът "Северен поток 2". Това съобщи германският правителствен говорител Щефан Зайберт седмица преди пътуването на Ангела Меркел, като подчерта, че канцлерът ще представи германските позиции за икономическия аспект на проекта и поставените политически условия за реализирането му. Съобщението на Зайберт се свързва с нееднократно изразяваното от вашингтонски политици и лично от президента Тръмп неодобрение за руско-германския проект, включващо и намерения за налагане на санкции срещу компании, вземащи участие в реализирането му.

Досега Германия се е придържала към позициите, че "Северен поток 2" е чисто търговски проект и няма отношение към политиката, което предизвикваше основателни критики особено от източноевропейските членове на Евросъюза, които се смятат за ощетени от него. Но на 10 април Ангела Меркел извърши завой, като на пресконференция с украинския президент Петро Порошенко заяви, че няма да има "Северен поток 2", ако не се запази транзитът на природен газ през Украйна. Думите й трябваше да успокоят Киев, но остава открит въпросът дали политическият завой ще бъде достатъчен, за да спечели благоразположението и на американския президент.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във