Банкеръ Weekly

Свят

Меркел остана без наследница

Оттеглянето на Анегрет Крамп-Каренбауер хвърли ХДС и Германия в смут

Меркел има защо да е разочарована от АКК

Министърът на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер застана начело на Християндемократическия съюз в края на 2018-а и бе смятана за фаворит на Меркел, както и за следващ канцлер след парламентарните избори през 2021 година. Е, с това се приключи след оттеглянето й от всички постове. Титулувана като "мини Меркел", тя се оказа повече "мини", отколкото "Меркел".

Крамп-Каренбауер, наричана за удобство АКК, съобщи за оттеглянето си след избора на премиер на

източната провинция Тюрингия.

Там ХДС гласува заедно с крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", за да не спечели фаворитът – представител на популярната в източните провинции крайнолява партия "Левите", който бе и досегашен премиер. Това действие не само наруши вътрешнопартийната забрана в ХДС за сътрудничество с крайнодесните, но и разкри пукнатините в партията под лидерството на Крамп-Каренбауер и неспособността й да контролира формацията. Наложи се чак Меркел да обяви от Южна Африка, че гласуването е "непростимо", с което наруши неписаното си правило никога да не коментира вътрешнополитически въпроси по време на задгранично пътуване.

Бъдещето на партията и Германия след оттеглянето на Меркел догодина изглежда по-несигурно от всякога, но според някои настъпващият хаос е

по вина на самата канцлерка.

"За мен този провал е симптоматичен за начина, по който Ангела Меркел упражняваше властта", сподели пред Си Ен Ен Хенрик Ендерлайн, президент на Училището за управление "Херти" в Берлин. "Тя на никого не остави възможност да се издигне във федералното правителство и да стане неин естествен наследник", смята той.

Ендерлайн посочва, че след като Меркел се отказва от лидерството на ХДС през 2018-а, тримата водещи кандидати за поста са Фридриф Мерц, който дълги години е бил извън политиката, и двама по-скоро нисши политици – 38-годишният здравен министър Йенс Шпан и Крамп-Каренбауер – самата тя относително неопитен регионален премиер на малката германска провинция Саарланд.

Останали без лидер, сега християндемократите изпаднаха в същата ситуация като историческите им съперници – социалдемократите, които

отчаяно търсят човека,

способен да ги изведе от спиралата на сриващата се популярност. Така както Андреа Налес се оттегли през юни 2019-а след 13 месеца начело на ГСДП, същото направи и АКК, която оглавяваше ХДС 14 месеца. Намирането на неин наследник, който да е готов и да се кандидатира за канцлер, няма да е лека задача, защото най-напред християндемократите трябва помежду си да се разберат към какво се стреми партията им. През последните години тя бе разединена, което доведе и до случилото се в Тюрингия. Под въпрос сега е дали ХДС ще запази широка подкрепа, или новите формации ще я изместят.

"Алтернатива за Германия" се появи като партия на протеста през 2013-а главно в отговор на икономическата криза в еврозоната. Тя обаче възприе по-антиимигрантски и крайнодесни позиции като реакцията на политиката на Меркел за приемане на бежанци. Капитализирайки страховете на хората, "Алтернатива за Германия" се превърна в сериозна политическа сила. Поне част от подкрепата за нея идва от консервативни избиратели, които са изоставили утвърдените партии, а ХДС досега не е измислила

как да спре и преобърне този процес.

Особено на местно ниво, както показаха изборите в Тюрингия, членове на ХДС са склонни да работят заедно с "Алтернатива за Германия" – както за да се задържат във властта, така и заради засилващата се фрагментираност в германския политическия пейзаж, правеща вземането на решения все по-трудна задача.

Опитите крайнодесните да бъдат вкарани в нормалното политическо русло се провалиха на различни места, например в Австрия, но германската история още повече изостря чувствителността към подобни маневри. Ситуацията допълнително се усложнява от феноменалния възход на Зелените, които са проимигрантска, проевропейска партия, ориентирана към екологичните проблеми. Те отбелязаха исторически успех на изборите за Европарламент през 2019-а, когато се класираха на второ място след християндемократите, и в момента оспорват политическото първенство на партията на Меркел.

Популярността на Зелените и възходът на "Алтернатива за Германия" правят видимо

отслабването на политическия център,

което се наблюдава не само в Германия, но и в цяла Европа. Гласоподавателите отхвърлят традиционните левоцентристки и десноцентристки партии. Същото фрагментиране се наблюдава в Италия, Испания и Ирландия, където преди дни радикалната лява партия "Шин Фейн" отбеляза исторически успех.

Това прави неизбежното оттегляне на Меркел още по-обезпокоително. В продължение на десетилетие и половина тя бе възприемана като стълб на стабилността в Европа, а след избирането на Доналд Тръмп за американски президент й бе приписана ролята и на главен защитник на либералната демокрация.

Предстоящото слизане на Меркел от сцената идва в момент, когато Европа е изправена пред несигурни времена. Европейският съюз се кани да започне трудни преговори с Лондон за отношенията след Брексит. Съединените щати и ЕС са на ръба на потенциална търговска война, а евентуалното преизбиране на Тръмп може още повече да увеличи напрежението между съюзниците в НАТО. Политическият хаос в Германия само ще усложни нещата.

 



Отмъстителят Мерц


Името на 64-годишния Фридрих Мерц е сред най-често спряганите за евентуален следващ лидер на ХДС.

През 2002 г. по искане на Меркел той е свален от поста на председател на парламентарната група на партията в Бундестага, след което излиза от политиката и преминава в света на бизнеса. Според мнозина той никога няма да прости това на канцлерката и сега няма да пропусне шанса да вземе своя реванш. През 2018-а той вече се опита да го стори на изборите за партиен лидер, но бе бит с малка преднина от Крамп-Каренбауер.

Харесван от по-консервативните членове на ХДС, Мерц иска да придвижи партията надясно, за да спечели обратно избирателите, пренасочили се към "Алтернатива за Германия".

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във