Банкеръ Weekly

Свят

Меркел изгуби ума си

"Г-жо Меркел, тук е народът", пише на плаката.

Това, което прави германският канцлер Ангела Меркел в полза на имигрантите, е безумие, обяви Доналд Тръмп. Същевременно хиляди германци излязоха на протест в Дрезден срещу бежанците, организиран от антиислямистката партия ПЕГИДА. Те скандираха "Меркел трябва да си ходи!", определиха я като "най-опасния човек в Европа", а един от тях дори разнасяше макет на бесилка, предназначена за федералния канцлер - заради което дрезденската прокуратура започна разследване.

Меркел от своя страна отвръща на все по-силно надигащите се съмнения в политиката й по бежанския въпрос с "Ще се справим!" и изтъква аргументи от сферата на хуманността и милосърдието. И макар че позициите й получиха положителен международен отзвук (най-вече отвъд Океана) и дори се заговори, че заслужава да й бъде връчена Нобеловата награда за мир, все по-малко хора в родината й са уверени, че води страната по правилния път. Спадащата подкрепа за Ангела Меркел доведе до там, че коментаторът на "Дойче веле" Феликс Щайнер дори заговори за "залеза на управлението й".

За първи път, откакто тя заема поста си, рейтингът й падна под този на външния министър Франк-Валтер Щайнмайер и на финансовия министър Волфганг Шойбле. От септември насам германците, които твърдят, че не са обезпокоени от прииждащите бежанци, са спаднали до под 50 процента. Същевременно според последни проучвания на общественото мнение вече всеки трети жител на федералната република иска оставката на канцлера. Не е ясно какво ще стане в дългосрочен план, след като през август правителството обяви, че 800 000 бежанци ще пристигнат в Германия, а според прогнозите на ООН още един милион ще потърсят убежище през 2016-а.

Усетиха се и първите трусове на политическо ниво. Баварският Християнсоциален съюз, който е традиционен съюзник на управляващата Християндемократическа партия на Меркел, вече открито се дистанцира от политиката й. Нейният лидер Хорст Зеехофер, който е и министър-председател на Бавария, направо заплаши, че провинцията ще съди германския кабинет, ако не се опита да ограничи наплива на търсещи убежище.

Социалдемократите, които са представени в коалиционното правителство с вицепремиера Зигмар Габриел и външния министър Щайнмайер, също изразяват все по-силни резерви към решенията на канцлера. Габриел, който е и лидер на формацията, предупреди, че Германия "приближава границите на възможностите си".

Така или иначе, след като отвори границите си, страната си извоюва репутацията на може би най-гостоприемната в света и единственото, което може да се очаква, е вълната от прииждащи хора да се засилва. Даже Ангела Меркел да се опита да коригира нещата, вече ще й е много трудно да върне обратно духа в бутилката.

Сега Германия се опитва да накара другите европейски държави да понесат своя дял от имиграционната тежест, но въпросът е дали институциите на ЕС имат достатъчна власт, за да накарат членките на общността да приемат бежанци. Едно от предложенията на Европейската комисия е отказалите да бъдат глобявани с 0.002% от брутния си вътрешен продукт, само че едва ли наказание от такъв размер ще е в състояние да промени позициите на повечето правителства, нежелаещи да сътрудничат.

Ситуацията ще донесе и финансови затруднения въпреки уверенията на Меркел, че икономическото състояние на Германия е добро и не се налага повишаване на данъците за посрещането на бежанската вълна. Според министъра на труда Андреа Налес около половин милион души ще натежат допълнително на системата за социални помощи, което би могло да постави под въпрос усилията за постигане на балансиран бюджет.

Оптимистичните прогнози, че имигрантите ще подобрят демографската картина и ще допринесат за подмладяването на работната сила, също едва ли ще се сбъднат в близък и средносрочен план. Дори тези от новодошлите, които знаят немски достатъчно добре - а те не са никак много - няма да имат право да работят, докато исканията им за убежище не бъдат разгледани. Освен ако не се очаква да работят на черно.

Бежанската криза повдигна и още един въпрос, който обикновено германските политици избягват - този за идентичността. Заради травматичните спомени от Втората световна война тази тема не е прието да се обсъжда в публичното пространство и всеки, дръзнал да го направи, рискува да бъде вкаран в графата на неонацистите. Засега открито го повдигат само политически сили, определяни като маргинални, каквато е ПЕГИДА. Въпросът сега е дали и кога тази тема ще се премести от политическата периферия в центъра на политическия дебат.

Далеч преди да настъпи сегашната бежанска криза се надигаха гласове от среди, които не се асоциират с крайната десница, алармиращи за проблемите с имигрантите. Такъв беше например случаят с члена на борда на директорите на "Бундесбанк" Тило Сарацин и публикуваната през 2010-а негова книга "Германия се самоликвидира". Тогава Сарацин бе низвергнат от политическата класа, но творбата му спечели широка популярност. Да не забравяме обаче, че през същата 2010-а и сегашният канцлер Ангела Меркел публично обяви, че "мултикултурализмът в Германия се е провалил".

Днес, пет години по-късно, тя отвори широко вратите на страната си за носителите на чуждата култура. Което може да означава, че или интеграцията се е подобрила, или германският канцлер не знае какво прави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във