Банкеръ Weekly

Свят

Макрон прави избори

Математикът Седрик Вилани е сред избраниците на президента.

Само за месец, откакто пое властта, новият френски президент Еманюел Макрон напълно промени начина, по който присъства в политиката държавният глава на Франция. Това вече пролича във външната политика, където той показа, че е в състояние да говори като равен с лидери от ранга на Доналд Тръмп и Владимир Путин. За да може обаче да донесе истинска промяна на страната си, на него ще му е нужна подкрепата на законодателната власт.

В следващите две недели - на 11 и 18 юни, предстои решаването на този въпрос. В два тура 47 млн. френски избиратели ще трябва да изберат достойните да заемат места в 577-членното Национално събрание на републиката. Във Франция парламентарните избори през последните години са наричани "третият тур", защото от 2002-ра насам се провеждат броени седмици след втория тур на президентските избори.

За Макрон вотът е от особена важност, защото му е нужно парламентарно мнозинство, за да прокара замислените от него реформи. Според френската политическа система президент, който не разполага с парламентарна подкрепа, има голяма власт по въпросите на външната политика и отбраната, но вътрешната политика остава в ръцете на опозицията. Политическата сила, на която Макрон разчита - "Република, напред!", е нова, на малко повече от година. Основният лозунг, на който движението разчита, е за обновяването на политиката и вкарването в нея на нови лица. Сред кандидатите му има определено странни птици, например жена тореадор, млад математически гений... Като противотежест Макрон се е заобиколил с авторитетни политици, но събрани от други партии. Такива са: представителят на републиканците - новият финансов министър Бруно Льо Мер, новият министър на правосъдието - центристът Франсоа Байру, и социалистът Жан-Ив Льо Дриан, който заема длъжността външен министър и е една от малкото популярни фигури от екипа на бившия президент Франсоа Оланд.

В интерес на истината и без движението на Макрон обновяването на политическия пейзаж във Франция е неминуемо. Приет през 2014-а закон забрани да се заемат едновременно депутатски места и кметски постове и влиза в сила тъкмо за предстоящите избори. Той принуди много днешни законодатели да избират между парламента и местната политика и в резултат рекорден брой депутати - около 200, се отказаха да се състезават на сегашния вот. Сред тях са дори двама бивши председатели на Националното събрание - социалистът Клод Бартолон и представителят на републиканците Бернар Акоайе.

Общият брой на мандатите - 577, както и на кандидатите - 6500, прави прогнозите трудни. Ситуацията още повече се усложнява от факта, че, за разлика от президентските избори, за втория тур на 18 юни ще се класират не само двамата най-добре представили се кандидати в съответния район, а и всички, получили повече от 12.5 на сто от подадените гласове. Това предвещава състезания от по трима конкуренти, или т.нар. триъгълници, които винаги досега са довеждали до сделки между отделните партии кой кого да подкрепи за втория тур, като изтегли по-слабо представилите се претенденти. Досега споразуменията най-често са били за недопускане на хората на Марин Льо Пен до парламента.

Самият Макрон е решил да издигне само 526 кандидатури, като не се състезава в райони, където авторитетно лице от номинално конкурентна партия е дало да се разбере, че ще му даде подкрепата си в парламента. Например Марисол Турен, която бе здравният министър по времето на Оланд, официално е кандидатка на Социалистическата партия, но на предизборните й плакати дори не е спомената формацията й, а пише "Кандидат на президентското мнозинство с Еманюел Макрон".

Всъщност, докато президентът се стреми да осигури мнозинство на движение, което не е съществувало допреди година, Социалистическата партия се бори за оцеляване. Най-тежкото й поражение досега е от 1993-а, когато спечелва едва 57 мандата, и то пет от тях за кандидати, които дори не са партийни членове. Този път обаче над социалистите е надвиснало още по-страшно поражение - социологическите проучвания прогнозират, че ще спечелят между 40 и 50 места в Националното събрание.

Проблемът пред основната конкурентка на Макрон на отминалите президентски избори - Марин Льо Пен, и нейния "Национален фронт" е друг. Борбата на евроскептиците е да си осигурят достатъчно места, за да могат да образуват собствена парламентарна група. На изборите през 2012-а те спечелиха две места, а са им нужни петнадесет. Успехът при създаването на група ще сплоти партията, която след загубата на президентските избори бе обхваната от вътрешни напрежения и бе изоставена от предизборния си съюзник Никола Дюпон-Енян, а също и от младата си звезда Марион Марешал Льо Пен, която заяви, че се оттегля от политиката поне засега. Но при спецификите на френската избирателна система шансовете на националистите не са големи.

Проучванията до момента дават шансове за убедителна победа на "Република, напред!" с около 30 на сто подкрепа, следвана от републиканците и "Национален фронт", които се движат около 20-те процента. Прогнозата за изхода от балотажа е, че движението ще спечели близо 400 депутатски места, което ще му осигури най-бляскавата победа от 1968 г., когато Шарл дьо Гол сплотява около себе си Франция на фона на тежка социална криза. За социалистите агенциите отреждат нерадостните 8 на сто след 12-те процента за радикално лявата "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във