Банкеръ Daily

Свят

Макрон иска да реформира не просто пенсиите, а начина на мислене на Франция

Джон Личфийлд, "Гардиън"

Няма изгледи транспортната стачка скоро да приключи

Пенсионните реформи във Франция напомнят на буйните срещи по протофутбол, играни в миналото от цели градчета в Англия и Шотландия. През редовни интервали – последно през 1993, 1995, 1999, 2003, 2007 и 2010 година – френското правителство се изправя срещу голяма част от населението на страната. След дни и седмици на смут двете страни, изтощени, се оттеглят. Направени са малки отстъпки. Няма ясно отбелязани голове от никого.

Единственото изключение бе през 1995 г., когато мачът "Франция – Жак Ширак и Ален Жюпе" влезе в продължения (три седмици транспортни стачки), преди правителството да се признае за победено. Рядък, неоспорим гол за "народа".

Другите неотдавнашни пенсионни битки, от 1993 до 2010 г., не излъчиха победител, като радикалните реформи бяха оттегляни или избягвани и замествани с кръпки, позволяващи на кафкианската държавна пенсионна система да продължи да се влачи през годините.

И тогава на сцената излиза амбициозен млад мъж,

повече визионер, отколкото политик,

който решава, че може да успее там, където предшествениците му са се провалили.

Няма причина, налагаща спешно реформиране на системата, или по-точно 42-те различни системи, точно сега. Бърканицата от различни режими, финансирани с удръжки от работниците и работодателите, не поглъща прекалено много пари. Годишните субсидии от данъкоплатците на стойност 8 млрд. евро са повече или по-малко поносими (дори и 3-те милиарда, позволяващи на железопътните работници да се пенсионират в разцвета на силите си).

Само че Еманюел Макрон не иска просто да реформира Франция. Той иска завинаги да промени начина на мислене на Франция. Другите му социални реформи, включително по-гъвкавите закони за наемане на работна ръка, са успешни. Нови работни места се откриват с пълна пара. Повече или по-малко той се справи и с движението на "жълтите жилетки", без да прави големи отстъпки за закъсалите градчета и предградия, където се зароди то.

Един благоразумен, практичен политик би решил, че може внимателно да доплава до президентските избори през 2022 г., като атакува разнебитените вятърни мелници на Европа и НАТО, но не закача вътрешната политика.

Не и Макрон. В своята предизборна кампания за 2022 г. той

обяви свещена война

на пенсионната система. Плетеницата от сблъскващи се интереси (в която понякога бедните субсидират по-богатите) е обидна за абстрактното му усещане за ред и справедливост.

Макрон не одобрява и факта, че във Франция се работи по-малко часове, отколкото в която и да било друга страна, членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ранното пенсиониране е принципен въпрос. Официалната пенсионна възраст е 62 години, но работещите в железниците, електроснабдяването и още някои други се пенсионират с щедри пенсии скоро след навършване на 50 години.

Във всеки случай пенсионната система се превърна в големия символ на смятаната за застинала на място Франция. За Макрон тя е ламя, която трябва да бъде обезглавена, ако страната иска да бъде подготвена за възможностите и суровите изпитания на 21-ви век.

Правителството на Макрон представи общите очертания на пенсионния си план през юли. Според него ще има

една-единствена система на мястото на сегашните 42.

Всеки зает ще трупа собствени пенсионни точки, които ще могат да се прехвърлят от една работа на друга и ще са базирани на средните доходи. Никой няма да получава по-малко от 1000 евро на месец. Новата система ще влезе в сила през 2025 година.

В резултат настъпи какофония. Всички се разгневиха. Железопътните работници и други щяха да изгубят сладките си условия. Учители, медицински сестри, лекари, адвокати, полицаи, държавни служители и други щяха да изгубят условията, според които пенсиите им се изчисляват на база на последните им доходи, а не на средното за кариерите им.

В продължение на месеци усилията на правителството да популяризира предложенията си бяха странно колебливи и некоординирани. Умерените синдикати, които приемат принципа на реформите, бяха объркани и се ядосаха. По-войнствените синдикати надушиха кръв – и възможност за възвръщане на силата и влиянието си. ("Жълтите жилетки" в своя оригинален антиполитически вид бяха отхвърлили френските раздробени синдикати като безполезни и корумпирани.)

Войнстващите синдикати и

крайнолевите и крайнодесните

политици се нахвърлиха на пенсионната реформа с аргументи от разумни до измислени: Макрон иска хората да работят по-дълго (истина) и да намали пенсиите на всички, дори и на вече пенсионираните (измислица).

И така със започването на транспортните стачки се откри нов кръг от пенсионния протофутболен мач "правителството срещу голяма част от народа". Дали този път някой ще спечели?

При всяко положение премиерът Едуар Филип ще предложи отлагане на истинското влизане в сила на пенсионната реформа – на разстояние три или дори четири президентски вота във Франция.

Какъв ще е ефектът от такава бавна реформа? За Макрон това ще е скромна символична победа. Какво ще спечелят синдикатите, ако провалят една такава бавна реформа? Това, че всички ще ги видят как побеждават Макрон. Франция може би е изправен пред дълга и тежка зима.

Facebook logo
Бъдете с нас и във