Банкеръ Weekly

Свят

Лукашенко падна в лапите на Путин

Свърши ли играта на Минск между Изтока и Запада?

Жестовете казват всичко
S 250 7ada0c9c 2071 48b5 a2f3 6710230ef810

След десетилетия партньорство без любов беларуският президент Александър Лукашенко и руският му колега Владимир Путин са поставени в ситуация на преразглеждане на отношенията си. Силните карти обаче този път са в ръцете на представителя на Москва и властелинът в Минск ще трябва да изиграе своите наистина виртуозно, ако иска да се измъкне от ситуацията без съществени загуби.

От началото на кризата, избухнала в източноевропейската страна след президентските избори, които бяха оспорени от опозицията, Путин неотменно дава да се разбере, че стои твърдо зад беларуския си колега и няма да се поколебае да му помогне по всякакъв начин. Това включва и военна подкрепа по силата на задълженията на Москва по линия на Договора за съюзната държава и Договора за колективна отбрана, изтъкна руският лидер. В същото време Путин дава да се разбере, че Русия няма да се намеси, освен ако "ситуацията не започне да излиза от контрол", но така или иначе Кремъл ще се задейства само след отправяне на искане от страна на "законно избрания президент на републиката". Поведението на руския президент обаче показва, че политическият процес в Беларус е негова отговорност.

Лукашенко е наясно с това, както е наясно и че властта в страната му ще се упражнява от

онзи, който командва военната сила.

Иначе казано, ако се стигне до ситуация, при която се наложи Русия да го спасява, изпращайки свой контингент, с реалната му власт ще е свършено – статутът му ще бъде сведен до послушна марионетка на Путин. От тази гледна точка за него протестиращите в страната представляват по-малка опасност от руските сили, готови да му помогнат.

Възможностите пред Лукашенко не са много, освен да залага на изпитаната си стратегия спрямо Русия. Той ще заявява намерение да стои рамо до рамо с източния си съсед, ще подчертава многовековната връзка между народите им. За сметка на това

Путин е в позиция да си върне

на Лукашенко заради миналогодишния му публичен отказ да премине към задълбочаване на интеграцията с Русия. По това време властта на Путин бе ограничена до 2024-а от руската конституция, но ако се бе стигнало до създаването на нов държавен субект, включващ Русия и Беларус, това щеше да е удобен повод за руския лидер да "занули" досегашните си мандати. Е, нежеланието на беларусина да отстъпи премахна тази възможност и накара Путин да премине към конституционната промяна, одобрена с всенародно гласуване, осигуряваща му власт до 2036-а, но със сигурност е оставило у стопанина на Кремъл и желанието да отстрани възможността за подобни спънки в бъдеще.

Засега Лукашенко съвсем успешно се справя с протестите у дома, с което и отменя нуждата Путин да му изпраща на помощ своите "зелени човечета". Беларуските опозиционери пък за момента са далече от вероятността с действията си да доведат до там, че местният авторитарен лидер да бъде заменен от друг – по-отдалечен от Русия, но съвсем не по-демократичен.

Путин обаче добре знае, че дори и да не му се наложи

да изпраща "братска помощ"

в Беларус по примера на Унгария през 1956-та и Чехословакия през 1968-а, пак разполага с достатъчно лостове, за да получи своето.

В тази ситуация Лукашенко пристигна в лятната резиденция на руския президент в Сочи на 14 септември с надеждата да получи подкрепа. Кадри, излъчени по руските медии, показаха един потящ се, напрегнат Лукашенко, който или си води бележки, докато Путин говори, или отчаяно се опитва да спечели вниманието му, докато руският лидер седи отпуснат в креслото си, оправя вратовръзката си и потропва с крак, видимо отегчен. В Русия знаят, че между двамата няма приятелски чувства, и тези кадри станаха особено популярни в интернет пространството.

Лукашенко дойде при Путин точно такъв, какъвто му трябваше: отслабен, атакуван от опозицията и неспособен да отговори с "не" на каквито и да било искания, свързани с изпълнението на условията на Договора за единна държава от 1999-а, предвиждащ много по-дълбока интеграция между Русия и Беларус. Досега Минск устояваше на амбициозните цели на договора и по-точно на създаването на единен парламент, единна валута и единна конституция. На Лукашенко просто му бе ясно, че в това формирование

ролята му ще е на статист,

и в продължение на десетилетия полагаше неимоверни усилия и проявяваше изумителна ловкост да запази поне частична равнопоставеност в отношенията си с Путин. При сегашната криза обаче отчаяно нуждаещият се от кремълска подкрепа беларуски президент едва ли повече ще може да се надява на какъвто и да било паритет.

Лукашенко си тръгна от Сочи с това, за което бе дошъл – обещание за заем в размер на 1,5 милиарда долара. Но не е известно какво той е обещал на Путин в името на благоволението му, особено по отношение на по-нататъшното интегриране между Беларус и Русия. Изказват се различни догадки, като най-тиражираната е, че като част от сделката Русия вероятно ще поеме по-директна роля в беларуския енергиен сектор – основния източник на търканията между двете страни, засилили се в края на миналата година.

Другата задача на срещата бе да се демонстрира, че Лукашенко затваря вратата към Запада. През 26-годишното си управление той неведнъж прибягна до прозападната карта в надиграването си с Путин,

капитализирайки позицията на Беларус

като буфер между Изтока и Запада – и всъщност това бе основният му инструмент в отстояването на самостоятелност от Путин. Е, срещата в Сочи показа, че той се отказва от тази тънка игра и е готов да предаде независимостта на Беларус, за да запази властта си, ако ще и номинално.

Все пак може би е рано Лукашенко да бъде отписван. Беларуският президент е пословично изменчив, сменя постоянно приятелствата си и поведението му днес не е никаква гаранция за поведението му утре. Да не забравяме, че в навечерието на президентските избори на 9 август той обвини Русия в опит да дестабилизира Беларус, след като арестува на беларуска територия 33-ма руснаци – според обвинението бойци от частното формирование "Вагнер", изпратени да дестабилизират страната. Сега пък предупреждава за мнимо съсредоточаване на натовски войски край западната беларуска граница и обвинява протестиращите срещу него, че са платени от западни страни.

За Лукашенко противопоставянето между Изтока и Запада не е нищо повече от инструмент за оцеляването му и той няма да се поколебае да го използва докрай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във