Банкеръ Daily

Свят

Луис Бунюел: Филмът първо е прожектиран вътре в мозъка на режисьора

След "Този неясен обект на желанието" Луис Бунюел прекратява режисьорската си кариера.

На днешния ден можем да си спомним за Луѝс Бунюѐл Портолѐс (на испански: Luis Buñuel Portolés) - великият испански кинорежисьор, заснел някои от филмите шедьоври на ХХ век и вдъхновител на още много други кинотворци. Той е създал най-важните си творби във Франция и Мексико.

Бунюел е роден в началото на миналия век (1900 г.) в град Кала̀нда (Calanda) в автономната област Арагон в заможно испанско семейство. По-късно Бунюел пише, че в Каланда "Средновековието продължи чак до Първата световна война". Бунюел получава строго образование в частен йезуитски колеж.

Още като дете Бунюел показва интерес към представленията - негови приятели разказват как той проектира сенки на екран, използвайки одеяло и магически фенер.

Той учи в Мадридския университет Комплутѐнсе - едно от най-големите висши учебни заведения, в Мадрид и цяла Испания. В студентското общежитие се запознава с много млади артисти от Поколение '27, като става близък приятел със своите връстници поета Федерико Гарсия Лорка и художника Салвадор Дали.

В междувоенния период е активен участник в кръга на сюрреалистите в Париж и прави първите си авангардистки филми.

Филмът на Фриц Ланг "Уморената смърт", по собствените думи на Бунюел, го убеждава, че образите са истинското средство за изразяване и че трябва да се занимава с кино.

През 1929 година Бунюел създава заедно със Салвадор Дали първия си филм, 16-минутния "Андалуското куче" (Un chien andalou). Филмът, финансиран от майката на Бунюел, се състои от поредица шокиращи образи с фройдистки характер - известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач. "Андалуското куче" е приет с ентусиазъм от зараждащото се по това време движение на сюрреалистите и продължава да бъде излъчван често в киноклубовете и в наши дни.

Заради подкрепата си за републиканците в Испанската гражданска война живее дълги години в чужбина - първо в Съединените щати, а след това в Мексико, където подновява работата си в киното. От 50-те години на XX век се налага на международната сцена като един от водещите кинорежисьори в света, продължавайки да работи почти до смъртта си през 1983 година.

Творчеството на Луис Бунюел се развива на два континента и три езика и обхваща широк кръг от жанрове, сред които експериментален филм, документалистика, мелодрама, сатира, мюзикъл, еротика, комедия, романтичен и фантастичен филм, историческа драма, криминален и приключенски филм и уестърн. Въпреки тази голяма разнопосочност, по думите на американския режисьор Джон Хюстън, филмите на Бунюел, независимо от жанра си, са толкова специфични, че веднага се разпознават, а според шведския киногений Ингмар Бергман: "Бунюел почти винаги правеше Бунюелови филми".

След "Този неясен обект на желанието" (Cet obscur objet du desir, 1977 г.), Луис Бунюел прекратява режисьорската си кариера. През 1982 година той издава написаната съвместно с Жан-Клод Кариер автобиографична книга "Моят последен дъх" (Mon dernier soupir), описваща неговия живот, приятели и семейство и демонстрираща ексцентричния му характер. В нея той описва свои сънища, срещи с известни хора на изкуството, като Пабло Пикасо и Чарли Чаплин, както и анекдотични случки, като разходките му преоблечен като монахиня.

Към края на живота си Бунюел споделя със своя приятел, писателя Карлос Фуентес: "Не се страхувам от смъртта. Страхувам се да не умра сам в хотелска стая с отворен багаж и сценарий на нощното шкафче. Трябва да знам чии пръсти ще затворят очите ми." Бунюел умира на 29 юли 1983 година в град Мексико. Фуентес си спомня, че Бунюел прекарва последната си седмица в болница, обсъждайки богословски въпроси с йезуита Хулиан Пабло, негов дългогодишен приятел. Погребението му е в тесен кръг, присъстват около 50 души, сред които поета Октавио Пас, Хосе Луис Куевас, Мигел Литин, съпругата му и двамата му сина.

Кинематографичната техника на Луис Бунюел е тясно свързана с мизансцена, озвучаването и използването на музиката. Той е силно повлиян от положителната му връзка със сюрреализма и критичния подход към атеизма и религията.

Режисьорският стил на Бунюел е крайно икономичен - той снима повечето си филми само за броени седмици, рядко се отклонява от предварителния сценарий и снима по начин, който да намали до максимум времето за монтаж. През цялата си кариера се придържа към творческа философия, която формулира още през 1928 година: "Водещата идея, беззвучното редуване на картини, които са конкретни, решителни и премерени в пространството и времето - с една дума, филмът първо е прожектиран вътре в мозъка на режисьора". В това отношение той е сравняван с Алфред Хичкок, друг режисьор, известен с прецизността, ефективността и предварителното планиране, за когото самото заснемане на филма е тривиално, тъй като всеки трябва да знае, по думите на Бунюел, "точно как ще се заснеме всяка сцена и какъв ще бъде крайният монтаж".

Facebook logo
Бъдете с нас и във