Банкеръ Daily

Свят

"Ливърпулската четворка" свири за последно пред публика

На днешния ден през 1966 г. е последният концерт на Бийтълс, в Сан Франциско, Калифорния.

Докато се подготвят за американското си турне, Бийтълс вече знаят, че музиката им надали ще бъде чута. Първоначално те използват усилватели Vox AC30, които по-късно заменят с по-мощни 100-ватови, които са специално проектирани от Vox за тях през 1964 година, но сега и те са недостатъчни. Полагаща непрекъснати усилия да се съревновава с шума от крещящите почитатели, групата все повече се разочарова от рутинните концерти. Осъзнавайки, че представленията им вече не се посещават заради музиката, те решават турнето им през август да бъде последно.

Албумът "Rubber Soul" е важна стъпка в историята на групата, а "Revolver", издаден през август 1966 година, седмица преди последното им турне, бележи друг важен етап. Критикът Скот Плагенхоф го определя като "звукът на група, израснала до върховна увереност" и "предефиниращ очакванията към популярната музика". "Revolver" включва усложнени аранжименти, студийни експерименти и много широк спектър от музикални стилове, от иновативни класически струнни аранжименти до психеделичен рок. Отказвайки се от обичайната снимка на групата, неговата корица (по дизайн на Клаус Форман, приятел на групата от техния престой в Хамбург) представлява "отчетлив артистичен черно-бял колаж, карикатура на Бийтълс в графичен стил, заимстван от Обри Биърдсли" (английски художник график, илюстратор, декоратор и поет. Биърдсли работи в черно и бяло, а илюстрациите му се отличават с характерен линеарен стил. Името му се свързва със стила ар нуво). Албумът е предшестван от сингъла "Paperback Writer" с "Rain" на задната страна. За двете песни са подготвени кратки промоционни филми, определяни от историкът на културата Сол Остерлиц като "едни от първите истински музикални клипове". Те са излъчени в телевизионните предавания "Ед Съливан Шоу" и "Топ ъф дъ Попс" през юни 1966 година.

Сред експерименталните песни, включени в "Revolver", е "Tomorrow Never Knows", текстът на която Ленън извлича от книгата на Тимъти Лири "Психиделичното преживяване". В "Eleanor Rigby" на Маккартни е използван струнен октет, а песента е описвана от критици като "същински хибрид, неотговарящ на никакъв разпознаваем стил или жанр". Харисън се развива като автор на песни и три негови композиции са включени в албума. През 2003 година списание "Ролинг Стоун" класира "Revolver" като третия най-велик албум на всички времена. Но по време на американското турне, последвало неговото издаване, групата не изпълнява песни от албума. По думите на Крис Ингам те са до голяма степен "студиен продукт... и не е възможно четиричленна рокендрол група да им отдаде дължимото, особено през заглушителната стена от викове на феновете. "Бийтълс на живо" и "Бийтълс в студио" се превърнаха в две напълно различни животни."

Последният концерт от турнето в "Кендълстик Парк" в Сан Франциско на 29 август остава и последният комерсиален концерт на групата. Той бележи края на четиригодишен период на почти непрекъснати турнета, включващи над 1400 концертни прояви в различни части на света.

Освободили се от напрежението на турнетата, Бийтълс възприемат все по-експериментален подход със записването на "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band", започнало в края на ноември 1966 година.

След средата на 60-те музиката на бандата придобива по-сложен характер, експериментирайки с различни жанрове като фолк, психеделичен рок и хард рок; включват и елементи от класическата музика, авангардната музика и дори индийската народна музика. Някои от членовете се увличат по хиндуизма и източните философии. Бийтълс прекратяват концертните си участия от 1966 г. и се ориентират към работата в студио, което ражда редица иновативни албуми: "Rubber Soul" (1965 г.) "Revolver" (1966 г.), "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" (1967 г.), "The Beatles" (наречен "Белия албум") (1968 г.) и "Abbey Road" (1969 г.).

През 1970 г., след излизането на последния им албум "Let It Be", групата се разпада и всеки от тях започва успешна солова кариера. Ленън е застрелян през 1980 г. в Ню Йорк от вманиачен фен, а Харисън умира от рак на белия дроб през 2001 г. Останалите живи членове на Бийтълс - Маккартни и Стар, продължават музикалните си кариери.

"Ливърпулската четворка" или "Удивителната четворка" (както често са наричани Бийтълс) са най-продаваната музикална група в историята с пласирани над 600 млн. записи в света. Те притежават най-много номер едно албуми в британските класации и продават повече сингли, от който и да е изпълнител от острова. Позовавайки се на "АЗИА", Бийтълс са най-продаваните музикални изпълнители в Америка с общо 178 мил. продадени копия.

През 2008 г. групата оглавява класацията на списание "Билборд" за най-успешните изпълнители на всички времена, участвали в листата "Hot 100", като до 2016 г. те държат рекорда за най-много номер едно хитове в "Hot 100". Групата заема първо място и в списъка на списание "Ролинг Стоун" от 2004 г. на "100-те най-добри изпълнители на всички времена".

Бийтълс получава десет награди "Грами", една награда "Оскар" за най-добра оригинална песен от филм и 14 награди "Айвър Новело". Цялата бандата е включена в Залата на славата на рокендрола през 1988 г., а всеки от членовете поотделно е приет индивидуално в периода от 1994 до 2015-а. Също така Бийтълс заемат място и в класацията на списание "Тайм" - "Time 100: The Most Important People of the Century" в категорията "Артисти и шоумени".

Facebook logo
Бъдете с нас и във