Банкеръ Daily

Свят

Людвик Заменхоф публикува първия учебник по изучаване на есперанто

Людвик Заменхоф

На днешния ден през 1887 г. полският евреин Людвик Заменхоф публикува книгата си "Международен език", която е първият учебник по изучаване на създадения от него език есперанто.

Есперанто е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo ("Международен език“), а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto – псевдонимът, под който полският филолог Людвик Земенхоф публикува "Първа книга“ ("Unua Libro“), първото описание на новия език, издадено през 1887 година.

Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. 

Езикът есперанто е създаден в края на 70-те и началото на 80-те години на XIX век от Людвик Заменхоф, офталмолог и любител филолог, роден в град Бялисток, днес в Полша, а по онова време част от Руската империя. Стремежът му е да намали напрежението между хората от различни култури, създавайки неутрално средство за общуване между тях. Според думите му той е мотивиран за това от положението в Бялисток:

"Мястото, където съм роден и където прекарах детството си, даде насоката на всички мои по-късни усилия. В Бялисток жителите бяха разделени на четири отделни групи: руснаци, поляци, немци и евреи. Всяка от тях говореше на свой собствен език и гледаше на всички останали като на врагове. В такъв град една чувствителна личност усеща по-остро от другаде нещастията, причинени от езиковото разделение, и вижда на всяка крачка, че разликата в езиците е първата или поне най-важната основа за разделението на човешкото семейство на групи от врагове. Аз бях отгледан като идеалист – бях учен (в къщи), че всички хора са братя, а вън на улицата – на всяка крачка, че не съществуват хора, а само руснаци, поляци, немци, евреи и така нататък. Това непрекъснато измъчваше детския ми разум, въпреки че мнозина биха се смели на подобна „мъка за света“ у едно дете. Тъй като по това време смятах „големите“ за всесилни, аз често си казвах, че когато порасна, със сигурност ще унищожа това зло."

След десетина години работа, през които Заменхоф превежда книги на есперанто и пише оригинална проза и стихове, през юли 1887 година той публикува във Варшава "Първа книга“ ("Unua Libro“) - първата печатна граматика на новия език, който той първоначално нарича просто "международен език“ (Internacia Lingvo). Начинанието му предизвиква интерес - първоначално главно в Руската империя и в Централна Европа, а по-късно - и в Западна Европа, Америка, Китай и Япония. Първоначално изучаващите есперанто общуват главно чрез лична кореспонденция и периодични издания, но през 1905 година е проведен първият световен есперантистки конгрес в Булон сюр Мер, Франция, по време на който Людвик Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион. Оттогава подобни световни конференции се провеждат ежегодно - с изключение на годините на двете световни войни. 

В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на "Първа книга“. Още в края на XIX век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 година в Търново е основан Български есперантски съюз. Негов официален орган е списание "Български есперантист", което излиза от 1919 година.

За около 1000 души езикът е роден. Макар че той няма официален статут в никоя страна, през 1921 година той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНИСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация.

Има и няколко обекти, които са именувани в чест на езика есперанто:


  • Остров Есперанто - български дунавски остров по течението на реката в област Враца, община Оряхово.

  • Остров Есперанто край оостров Ливингстън, Южни Шетландски острови.

 

Лю̀двик Ла̀заж Замѐнхоф 

(на полски: Ludwik Łazarz Zamenhof; на есперанто: Ludoviko Lazaro Zamenhof), с рождено име Елиезер Леви Заменхоф (Eliezer Lewi Samenhof) е полски лекар офталмолог, езиковед иполиглот от еврейски произход, създател на международния език есперанто.

Учи медицина в Москва, но продължава обучението си във Варшавския университет, където се дипломира. От 1884 г. практикува в Еврейската болница във Варшава, а след това в частен кабинет. През 1886 г. специализира офталмология във Виена.

През 1913 г. Людвик Заменхоф е номиниран за Нобелова награда. Името на Заменхоф носят стотици улици и площади по света, както и два планетоида  в Слънчевата система.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във