Банкеръ Daily

Свят

Литва се набърка в играта САЩ - Китай

Вашингтон и Вилнюс са обединени около подкрепата за Тайван

Само литовското флагче липсва

Съединените щати се изтеглиха от Афганистан, но не защото смятат да слизат от международната сцена. Тъкмо напротив - целта им е да съсредоточат силите си срещу главния геополитически съперник Китай. Център на последните прояви на конфронтацията е Тайван, а намесата на Литва ориентира САЩ за отношението на ЕС по казуса.

 

Хаотичното изтегляне на американците от Афганистан и готовността на САЩ да изпълняват ангажиментите си наистина предизвика тревога сред съюзниците им. А сравненията между сегашното бягство от Кабул и бягството от Сайгон през 1975 г. бързо набраха популярност.

Франсис Фукуяма написа в "Икономист", че евакуацията от Кабул е стратегическа грешка, означаваща край на американската глобална хегемония.

В същата публикация Хенри Кисинджър изказва мнението, че едностранното решение на Вашингтон може да навреди на отношенията със съюзниците му.

Професорът по международни отношения във Харвард Стивън Уолт пък написа във "Форин полиси", че случилото се в Афганистан е

"трагедия, но не и стратегическа катастрофа"

По същия начин и изтеглянето от Сайгон не е било стратегическа катастрофа – нито е довело до разпадане на НАТО, нито е тласнало американските съюзници в Азия в сферите на влияние на СССР или Китай. Напротив, следващото десетилетие проправя пътя към глобалната хегемония на САЩ.

При всяко положение събитията в Афганистан повдигнаха въпроса доколко може да се разчита на САЩ като съюзници, особено по отношение на Тайван, който е подложен на постоянен натиск от Китай, защото го смята за част от суверенната си територия.

Издаваният от китайските власти вестник "Глобал таймс" обяви, че хаотичното изтегляне от Афганистан означава, че по

всяка вероятност Тайван ще бъде "изоставен"

Изданието припомни, че Тайван не е член на НАТО. Начинът, по който САЩ поддържат съюза си с Тайван, е прост, пише изданието. Те продават оръжия на Тайван и окуражават управляващите в Тайпе да провеждат насочена срещу континентален Китай политика чрез политическа подкрепа и манипулация.

Американският президент Джо Байдън бързо отговори, като изтъкна, че в Тайван и Афганистан има фундаментално различни ситуации. "В член 5 (на Североатлантическия договор - бел. ред.) поехме свещеното задължение, ако някой нападне наш съюзник в НАТО, да му отговорим. Същото се отнася и за Япония, за Южна Корея, за Тайван. Въобще не може да става сравнение", заяви той.

Самото изказване на американския президент означаваше фундаментална промяна в отношенията между САЩ и островната държава. Само часове по-късно обаче официални представители на Вашингтон уточниха какво точно е искал да каже президента Байдън: промяна в политиката спрямо Тайван няма да има! Така те потвърдиха продължаващата от много години стратегическа двойственост в отношенията между Вашингтон и Тайпе. От една страна САЩ осигуряват необходимото въоръжение и обучение на военни специалисти, за да може Тайван сам да се защитава при евентуална китайска агресия. От друга страна обаче Вашингтон отказва да отговори еднозначно на въпроса "Ако Китай все пак нападне Тайван, Щатите ще се намесят ли с военна сила?"

По-малко от месец след изявлението на Байдън и "опровержението" му, на 10 септември "Файненшъл таймс" съобщи, че

на островната държава ще бъде разрешено

да добави към наименованието на представителството си във Вашингтон и името Тайван. Макар че президентът не бил казал последната си дума и не е подписал изпълнителна заповед, и екипът му в Белия дом, и Държавният департамент подкрепяли идеята.

Китай веднага отправи предупреждение във връзка с американските намерения. Представители на Пекин предупредиха, че изпълнението им ще е в противоречие с политиката за един Китай и ще последват "сурови мерки". А китайски вестници писаха, че ако САЩ разиграят "тайванската карта", дипломатическите мерки няма да са достатъчни и ще трябва да се предприемат икономически и военни действия.

Промяна в името би била голям успех за тайванските управляващи, след като през последните години Китай чрез натиск накара седем държави да променят името на неофициалните тайвански мисии на територията си, заменяйки думата "Тайван" с "Тайпе".

САЩ обаче

не са първопроходци в обратния процес.

През юли най-изненадващо Литва отвори мисия на островната страна под името "Представителство на Тайван". Пекин реагира гневно и изтегли посланика си от Вилнюс – което прави за пръв път спрямо страна от ЕС. Китай ограничи и търговията си с балтийската страна и спря товарния жп транспорт към нея.

Ландсбергис е непреклонен

Въпреки това Вилнюс не показа намерение да отстъпи, което бе потвърдено и от външния министър Габриелиус Ландсбергис през септември.

САЩ изразиха подкрепа към Литва. Държавният секретар Антъни Блинкън и заместничката му Уенди Шърман разговаряха поотделно с Ландсбергис и подчертаха

твърдата си подкрепа към партньора от НАТО

пред лицето на "изнудваческото поведение на Китайската народна република".

Брюксел и досега не е изразил единно становище по казуса, макар че отделни страни членки призоваха към солидарност с Вилнюс. Въобще сред страните от ЕС няма единство за отношенията с Пекин, което пролича и при опита да бъде прокарано мащабното инвестиционно споразумение с Китай, който бе блокиран през март тази година. Ако това бе сторено, отношенията ЕС – САЩ неминуемо щяха да пострадат.

Засилването на връзките между Тайван и централно- и източноевропейските държави може да е и индикатор каква е позицията им по отношение на сблъсъка САЩ – Китай. Подкрепата за страната е и индиректен знак за включване в групата на подкрепящите Тайван държави, каквато са Съединените щати. Затова може да се допусне, че има причинно-следствена връзка между преименуването на тайванските представителства във Вилнюс и Вашингтон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във