Банкеръ Weekly

Свят

Кризата с бежанците сложи в джоба си гръцките неволи

След като преодоля най-големите рискове на гръцката криза и избегна разпадането на еврозоната, Европа се изправи пред ново предизвикателство - незапомнената вълна от имигранти. На изпитание е способността й да действа като единен организъм, като залогът е голям - или ще бъде намерено общо решение на проблема, или всеки ще се спасява поединично, което ще постави под въпрос самото съществуване и развитие на съюза. И отново, както и при гръцката криза, решаващата дума, изглежда, няма да принадлежи на общоевропейските институции, а на неформалния лидер на Обединена Европа - Германия.

Борбата на европейските страни с вълната от десетки хиляди имигранти, преливащи през границите им, преди всичко отново подчерта несъответствието между прокламираните ценности на общността, включващи зачитане на човешките права и на свободата на придвижване и неспособността те да бъдат наложени над отделните национални интереси. За разлика от дълговата криза обаче, когато въпреки вътрешната съпротива финансовата необходимост принуди правителствата да предприемат мерки за спасяване на еврото, сега европейските лидери нямат стимул да си поделят негативите от най-големия миграционен поток след Втората световна война.

"Европейският съюз може да функционира само ако всички играят по правилата", обяви говорителката на Европейската комисия Наташа Берто. Само че трудностите по прилагането на правилата се увеличават от ден на ден. Залятата от прииждащи по т.нар. западнобалкански маршрут бежанци Унгария завърши оградата си по 180-километровата си граница със Сърбия. Но това не намали потока от имигранти, отправили се към обетованите земи на Северна Европа. И тъй като пътят в тази посока минава през Австрия, австрийските власти бяха принудени да предприемат мерки, които практически отменят действието на шенгенското споразумение за свободно придвижване на територията на Евросъюза. На граничните пунктове с Унгария започнаха проверки, които доведоха до 20-километрови опашки от автомобили, чакащи да бъдат прегледани дали не превозват нелегални имигранти. Официалното обяснение бе, че това се прави, за да се избегнат нови трагедии като тази с пътуващия от Унгария за Австрия камион, в който се задушиха 71 души. Реалната последица - с рутинното преминаване на унгарско-австрийската граница е приключено за неопределено време. Същевременно претъпкани с имигранти влакове чакаха с часове, докато австрийските власти най-накрая се решат да ги допуснат на своя територия, без да имат яснота докъде ще могат да продължат пътуването си пътниците в тях.

На фона на все по-засилващия се хаос германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че свободата на придвижване между 28-те държави членки може да бъде застрашена, ако те не намерят общ отговор на надвисналите проблеми. "Време е Европа да се задейства - каза Меркел в началото на седмицата. - Шенгенското споразумение вероятно ще бъде поставено под въпрос, ако не постигнем справедливо разпределение на бежанците в границите на Европа." Тревогата й съвпадна с решението на нейната страна частично да отмени действието на правилника за придвижване на имигранти на територията на Европейския съюз - т.нар. Дъблински регламент. Според него молбите за предоставяне на убежище на бежанците се разглеждат само в първите държави от общността, на чиято територия са проникнали. Занапред Берлин няма да го прилага по отношение на бягащите от конфликта в Сирия. Което означава, че добралите се до Германия вече няма да бъдат връщани в т.нар. първи страни.

"Разбира се, законовата рамка все още е валидна за нас - отбеляза Меркел. - Всекидневният ни опит обаче показва, че на практическо ниво тази рамка не се спазва", допълни тя. Действително, през 2013 и 2014-а Германия е върнала едва 15% от имигрантите, проникнали на нейна територия от други държави на ЕС. За сметка на това Унгария е приела обратно през първата половина на 2015-а всичко на всичко 718 такива бежанци, при положение че според Дъблинските правила трябва да й бъдат върнати най-малко 20 хиляди. Така само през тази година се очаква Федералната република да приеме около 800 000 бегълци - четири пъти повече, отколкото през предишната година. И за тяхното подслоняване и прехрана ще бъдат изхарчени над 3 млрд. евро.

Решението на германския канцлер е смело, тъй като има сериозна вероятност да засили ксенофобските настроения сред част от германското общество, а това ще се отрази и на подкрепата за управляващите в Берлин. Друг риск, за който наблюдатели от Източна Европа предупредиха, е, че перспективата имигрантите да не бъдат връщани може да послужи като стимул за засилване на бежанската вълна.

При всички положения Меркел показа какво означава политика, съобразена с реалностите. Още след края на летния си отпуск тя предупреди, че проблемът с бежанците е по-сериозно предизвикателство от гръцката криза. После прояви и решителност да търси истински изход от тежката ситуация, вместо да се опитва да прехвърля топката в чуждото поле. И не на последно място - Германия за пореден път действа като морален лидер на общността.

На 14 септември министрите на вътрешните работи и на правосъдието на Евросъюза ще проведат среща, на която отново ще се опитат да намерят изход от кризата. Досегашните подобни сбирки не донесоха нищо, но може би този път германският пример ще има ефект.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във