Банкеръ Weekly

Свят

Крайнодесните се разминават с коронния си шанс

Кризата засега не се отплаща на европопулистите по очаквания начин

Протест в Берлин срещу ограничителните мерки
S 250 795e2fe5 b052 4d8f 8d89 35b886c34b6b

Популисти, крайнодесни, евроскептици – за всякакви подобни движения финансовата криза от 2008-а бе питателната среда, благодарение на която поникнаха, пораснаха и разцъфнаха. Почти няма европейска страна, в която да нямат осезаемо присъствие в политиката, а в не една успяха да влязат и в управлението. Затова сегашната криза, породена от епидемията от Ковид-19, би трябвало да им дойде като манна небесна. В реакцията си спрямо пандемията държавите от ЕС са разединени до взаимна омраза, границите са затворени – все неща, за които повечето от тях мечтаят. Дали обаче ще успеят да капитализират този шанс?

Колкото и да е парадоксално, поне засега изглежда, че коронавирусът не се е отразил добре на крайнодесните в Европа, което донякъде и обяснява защо няма мащабни протести срещу ограничителните мерки, каквито има в някои щати на САЩ.

Неофашистката италианска партия "Форца нуова" например организира скромна демонстрация "в защита на свободата" в американски стил в Деня на освобождението, 25 април, когато е годишнината от победата над Мусолини. В същия ден в Берлин се събраха около хиляда души на неразрешен протест срещу ограничителните мерки.

Като цяло обаче движенията, които върху вълната от популизъм в Европа набраха сили на национално и местно ниво през последните години,

не се оказаха подготвени

да реагират на ситуацията, при която европейските правителства затварят граници и затягат имиграцията – все неща, за които самите те се борят. Повечето не успяват да отправят съгласувано послание във връзка с епидемията и на много места губят популярност, докато традиционните партии, напротив, са облагодетелствани от ефекта на сплотяване около управляващите, какъвто се наблюдава при кризи.

Това, разбира се, е в сила и когато управляващите са националисти и популисти, като да речем в Полша и Унгария. Там подкрепата за тях нарасна. В Унгария на практика нямаше негативни реакции срещу противокоституционния начин, по който премиерът Виктор Орбан увеличи правомощията си. Независимо, че бе критикуван от ЕС.

В началото на кризата някои крайнодесни партии се опитаха да задействат антиимиграционната реторика, предупреждавайки, че

мигрантите ще донесат вируса.

Този аргумент обаче отпадна, когато Европа се оказа много по-засегната от епидемията, отколкото например Африка.

Немските евроскептици от "Алтернатива за Германия" първоначално възприеха позиция на омаловажаване на опасността. Техният депутат Аксел Герке, който до неотдавна отговаряше за здравната политика на формацията, написа през март в блога си, че "коронавирусът е осезаемо по-лек от грипните вируси", определяйки го като "гигантската измама на годината". Само че тези позиции се оказаха непопулярни сред германците. В мнозинството си те подкрепиха предпазните мерки на правителството, а и някои представители на самите крайнодесни призоваха за по-сериозно отношение към опасността. В началото на април партията прие декларация, в която пък обвини кабинета за прекалено бавната му реакция към пандемията, заради която се е наложила "масивна намеса във фундаментални права". "Алтернатива за Германия"

плати за изменчивите си позиции,

като изгуби 4 на сто от подкрепата си от началото на годината и сега тя е около 10 процента – най-ниска за последните две години и половина.

Испанските крайнодесни "Вокс" изгубиха 2 на сто подкрепа, макар че остават трета политическа сила. Те се обявиха против ограничителните мерки, нарекоха учения, назначен за координатор на борбата с епидемията, "психопат" и заведоха дело срещу правителството за ограничаване на основните човешки права.

В Италия подкрепата за премиера Джузепе Конте скочи до 71 процента заради начина, по който води страната в кризата, а "Лигата" на бившия вицепремиер Матео Салвини изгуби 4 на сто подкрепа от началото на годината, макар че продължава да е най-популярната политическа сила.

Не всички крайнодесни в Европа се обявяват против ограничителните мерки. В Нидерландия, където правителството възприе много по-мек отговор на епидемията, те

заеха обратни позиции

Тиери Боде, лидер на популисткия Форум за демокрация, и лидерът на крайнодясната Партия на Свободата Герт Вилдерс дори обвиниха премиера Марк Рюте в "игра на руска рулетка" със здравето на гражданите.

Някои крайнодесни групи като италианската "Лига" и френския Национален сбор прибягнаха до отработената тактика за всичко да бъде обвиняван Европейският съюз. В този случай – за това, че се е провалил в отговора си на най-тежката криза в Европа от десетилетия и заради липсата на солидарност с най-засегнатите държави членки – Италия и Испания.

"ЕС се оказа тотално безсилен", заяви Никола Бе, предводителят на групата на Националния сбор в Европейския парламент. Еврокомисията е трябвало да очаква кризата, имала е на разположение необходимите инструменти, била е информирана, но не е направила нищо, аргументира се той. А сегашните мерки имали "малка добавена стойност".

Но по време на дебат в Европарламента заместник-председателят на комисията Франс Тимерманс

обвини евроскептиците в двуличие.

"Искам да изтъкна иронията: онези, които имаха най-силни резерви срещу европейския проект като цяло, които биха вдигнали аларма, ако ЕС дори се бе опитал да поеме компетенции в областта на здравеопазването, и които биха се противопоставили на това с всички средства, сега вдигат аларма, че Европа не действа в тази посока", каза Тимерманс.

Истината обаче е, че въпреки моментното си отстъпление крайнодесните не бива да бъдат отписвани. Исторически те винаги са черпели сили от недоволството по време на икономически трудности и безработица. В момента все още е силен шокът от епидемията и страхът от заразата, но през следващите месеци Европа ще е изправена пред икономически изпитания, невиждани в новата й история. И точно тогава ще дойде моментът за популистите да вземат своето.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във