Банкеръ Daily

Свят

"Конвоят на свободата“ - бой за свобода или цирк срещу заплащане?

Камиони и протестиращи пристигат на улица "Уелингтън" пред парламента на Канада. 

Протестите „Конвой на свободата“, които потеглиха в края на януари от Канада, "прегазиха" Франция и стигнаха до Нова Зеландия. Въпреки че организаторите и участниците декларират себе си като "борци за сваляне на ограниченията заради пандемията и за опазване на демокрацията и ценностната й система", основният въпрос "Тези хора какви са - анархисти или платени провокатори?" продължава да буни духовете.

 

Важно е да се знае, че 80% от канадците и над 90% от шофьорите на камиони са ваксинирани. Така че тезата за миниатюрното малцинство от антиваксъри, което клати политическата система в Отава, е несериозна. Още повече, че протестите са подкрепени и от огромен брой канадци със зелени сертификати. Явно проблемът е друг и е напълно неразбираемо защо премиерът-либерал Джъстин Трюдо не само отказва да се срещне с протестиращите, а като "конвоят" потегли... направо си се скри. По-възможно най-"актуалния" начин - обяви, че е под карантина, която ще прекара в резиденцията на езерото Харингтън.

Заради този свой ход, Джъстин Трюдо отнесе

вълна от подигравки в социалните мрежи.

Лидерът на антиваксърите във Франция Флориан Филипо, който е бивш сътрудник на Марин льо Пен, написа: "В коя ковид дупка се е скрил Трюдо? Разчитаме на канадските шофьори на камиони да го намерят".

Конкретните искания на шофьорите са отмяна на задължителните ваксини и жестоките ограничения при преминаването на границите, защото това има пречи да работят. Затова те блокираха части от столицата Отава и ключови гранични пунктове със САЩ, през които преминава стока за стотици милиони долари дневно. Заради протестите някои основни за търговията пътни артерии са напълно парализирани.

Премиерът Трюдо обяви, че блокадите са неприемливи и имат изключително негативно влияние върху икономиката на страната, но не желае да се срещне и да преговаря с демонстрантите.

Ответната реакция не закъсня и блокадите - от протест срещу ковид ограниченията - вече се "таксуват" като протест срещу правителството, а към тях се присъединиха и други опоненти на Трюдо, примерно - негодуващи срещу данъка върху въглеродните емисии. Това изключително много разтревожи канадският премиер, който е свикнал да бъде харесван от всички и за всичко. И точно поради тази причина

той се въздържа от употребата на груба сила

срещу участниците в "Конвоя на протеста".

Заради нерешителността на Трюдо, на 15 февруари началникът на полицията в Отава подаде оставка заради критики, че не бил направил нищо за спиране на протестите. Три седмици след "окупацията“ на канадската столица, протестиращите все още са около парламента и правителството, трафикът е парализиран, а търговията със Съединените щати - вдигната "на трупчета".

За да се измъкне по някакъв начин от ситуацията, Трюдо реши да стана втория канадски лидер, който въвежда извънредни мерки в мирно време. Той задейства Закона за извънредните ситуации, който дава на правителството почти неограничени правомощия, включително да спре всякакъв вид финансиране на протестиращите и да

"подмени" местните правоприлагащи органи с федерална полиция.

"Тази незаконна окупация трябва да приключи. Мерило за успех ще бъде дали можем да възстановим веригите си за доставки. Можем ли да прекратим прекъсването на поминъка на хората, които разчитат на търговията със Съединените щати?", заяви премиерът на пресконференция на 15 февруари, когато обяви мярката.

Критици на протестите предупреждават, че „Конвоят на свободата“ е "боен вик" за крайнодесни и популистки групи по целия свят, които бързо се организират и набират средства от дарения в социалните мрежи. А канадските власти са още по-категорични: протестиращите са платени провокатори, парите им идват от чужбина и затова правителството реши и замрази банковите им сметки. 

"Освен блокирането на банковите сметки може да се очаква и прекратяване на застраховките на превозните средства на хора, свързани с протеста", обяви вицепремиерът Кристия Фрийланд и уточни, че "правилата срещу финансирането на терористи също се разширяват". Например - чрез "затваряне" на платформи за краудфъндинг (схеми за събиране на пари чрез покани до много хора за даряване на малки суми).

В знак на солидарност с правителството, "отнякъде" услужливо изтече информация, според която хакери са разкрили над 93 000 дарения в полза на протеста. Те са минали през платформата GiveSendGo, а общата им стойност надхвърля... 8.4 милиона долара.

В крайна сметка протестите дадоха своя първи плод: от 28 февруари ваксинираните ще влизат в Канада без PCR тестове, а неваксинираните няма да бъдат карантинирани и ще си чакат резултатите на свобода.

"Конвоирането на свободата"

се оказа като алкохола по време на сухия режим в САЩ и цигарите сред подрастващите - колкото по-забранено, толкова по-сладко! Постепенно "канадски протести" пламнаха в Израел, Франция, Русия, Нидерландия, Австралия и Нова Зеландия. Шофьорите на камиони в Съединените щати също заявиха протестна готовност, а кметът на Брюксел направо забрани "Конвоя" във всичките му разновидности.

На 14 февруари обаче сърцето на ЕС прескочи няколко "такта". Пренебрегвайки забраната на кмета Филип Клозе, към Брюксел започнаха да се стичат стотици френски, португалски и белгийски камиони, пикапи и микробуси. Около града бяха блокирани над 500 товарни МПС-та, а 30 от тях бяха задържани и "репатрирани" в неизвестна посока. Десетки ТИР-ове обаче успяха да си пробият път, но така и не успяха да блокират централата на Европейската комисия. Според очевидци, голяма част от камионите са били с френски регистрации - явно собствениците им бяха решили да си го върнат за брутално разпръснатата (включително с водни оръдия и сълзотворен газ) демонстрация на 11 февруари в Париж.

Засега на ниво Европейски съюз коментари и позиции на тема „Конвой на свободата“ няма.  Причината е, че той все още се смята за вътрешен проблем. Ако тенденцията обаче се запази и протестите се разраснат, ще се наложи Брюксел да съгласува обща позиция. И тогава ще проличи дали вечните мантри за „европейските ценности“ и „свободата като принцип на европейската цивилизация“ ще се окажат водещи. Надеждата е, че европейските институции - за разлика от администрацията на Трюдо - поне ще изслушат протестиращите, а няма да се изпокрият по резиденции и балнеосанаториуми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във