Банкеръ Daily

Свят

Конференцията в Дъмбартън Оукс обсъжда създаването на ООН

На 21 август през 1944 г., година преди краят на Втората световна война, започва Конференцията в Дъмбартън Оукс, която е прелюдия към създаването на ООН.

Конференцията в Дъмба́ртън Оукс (Dumbarton Oaks Conference), или официално Вашингтонски разговори за международна организация по мира и сигурността (Washington Conversations on International Peace and Security Organization), е международна конференция на Съюзниците във Втората световна война, на която са обсъждани следвоенното устройство на света и създаването на международна организация за поддържане на мира и сигурността. Антифашистката коалиция се разширява значително на 1 януари 1942 г., когато във Вашингтон към трите големи държави  се присъединяват още 21. Те всички подписват Декларацията на Обединените нации (обединените нации са обединени от съюза си против Хитлер). Освен САЩ, Великобритания и СССР, се подписват още: Китай, Австралия, Белгия, Канада, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Доминиканската република, Ел Салвадор, Гърция, Гватемала, Хаити, Хондурас, Индия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Южна Африка и Югославия. Прави впечатление отсъствието на окупирана Франция, която по това време е съюзник на Германия (режимът Виши на маршал Филип Петен), а движението Свободна Франция на Шарл дьо Гол още не е признато като страна в международните отношения.

Конференцията е проведена е между 21 август и 7 октомври 1944 г. в Дъмбартън Оукс - имение в град Вашингтон, столицата на САЩ. Освен домакините участват също представители на Обединеното кралство - във всички заседания, на Съветския съюз - до 28 септември, на Китай - от следващия 29 септември. Конференцията е председателствана от американския държавен подсекретар Едуард Райли Стетиниус (Edward Reilly Stettinius). Британската делегация е оглавена от постоянния държавен подсекретар за външните работи сър Александър Кадоган (Alexander Cadogan) и после от посланика в Щатите Едуард Ууд граф Халифакс, съветската - от посланика в Щатите Андрей Громико (1943-1946 г.), китайската - от посланика във Великобритания Гу Уейдзюн (Уелингтън Ку).

Лорд Халифакс е министър на външните работи в консервативния кабинет на Невил Чембърлейн през 1938-1940, след като Антъни Идън подава оставка заради нежеланието му да преговаря с "европейските диктатори". Лорд Халифакс дава съгласие за аншлуса на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г., и е един от инициаторите в британската "политика на укротяване" на Хитлер, довела до Мюнхенското споразумение. Слизайки от стълбата на самолета от Мюнхен и в реч пред двете камери на английския парламент, размахва споразумението заявявайки "постигнахме мир за Англия". Отказва покана за разговори в Москва със Сталин, считайки съветското ръководство на Русия за неприемливо.

Андре́й Андре́евич Громи́ко (на руски: Громыко) е беларусин, съветски дипломат и политик, най-дълго време заемал поста министър на външните работи на СССР (1957-1985 г.). От 1939 г. е на дипломатическа работа в Народния комисариат по външните работи на СССР, преобразуван по-късно в Министерство на външните работи. През 1944 г. възглавява съветската делегация на конференцията в Дъмбартън Оукс за създаване на ООН, както и през 1945 г. на конференцията в Сан Франциско, когато подписва Устава на ООН от името на СССР. Оказва голямо влияние на развитието на съветската дипломация. Наричан е г-н Не заради твърдата си политика спрямо Запада по време на Студената война.

Още в началото на преговорите е договорено, че в създаваната Организация на обединените нации ще има начело орган от избрани държави (наречен Съвет за сигурност на ООН), договорено е правото на вето за неговите постоянни членове.  Съветът за сигурност на ООН (United Nations Security Council, UNSC) е постоянно действащ орган на Организацията на обединените нации, който се състои от 15 страни-членки, като пет от тях са постоянни. Това са Русия (бившия СССР), САЩ, Франция, Обединеното Кралство и Китай. Тези постоянни страни-членки могат да наложат вето върху всяка отделна резолюция на Съвета за сигурност, включително тези във връзка с приемането на нови страни-членки или кандидатури за генерален секретар. Съветът за сигурност има също 10 непостоянни страни-членки, избирани за двугодишен мандат на регионална основа. Резолюциите на Съвета за сигурност обикновено се прилагат от специалните сили на ООН (т.нар. Сини каски), военни формирования, доброволно предоставени от страните-членки и финансирани от основния бюджет на Съвета за сигурност.

На Конференцията в Дъмба́ртън Оукс са обсъждани и други основни положения от бъдещия устав на ООН, а също така кои държави ще бъдат поканени в организацията. Това съвещание е последвано от Ялтенската конференция през февруари 1945 г., в която участват трите основни държави от Антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война - САЩ, Великобритания и СССР. Провежда се от 4 до 11 февруари 1945 г., като заседанията се водят в двореца Ливадия, близо до Ялта (на Кримския полуостров). В конференцията участват държавните ръководители на страните по това време: президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин. Освен тях присъстват и министрите на външните работи, както и висши военни от трите страни.

Основната цел на конференцията е да бъде дискутиран въпросът за възстановяването и преустройството на държавите в пометената от войната Европа. В рамките на няколко години, с последвалото разделяне на континента в следствие от Студената война, Ялта се разглежда като събитие със спорни резултати.

В Ялта е втората от три военновременни конференции между "тримата големи" (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Тя е предхождана от Техеранската конференция през 1943 г., а след нея се провежда Потсдамската конференция през юли 1945 г., на която присъстват Хари Труман (на мястото на починалия Рузвелт), Сталин и Чърчил, който по средата на конференцията е заместен от новоизбрания министър-председател на Великобритания Клемент Атли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във