Банкеръ Daily

Свят

Кой осребри кризата в Казахстан?

Мултивекторната политика на Назарбаев ще отстъпи пред обвързване с Русия

Паметник на Назарбаев, съборен от протестиращите

Невижданите безредици, на които Казахстан стана сцена, изненадаха и шокираха всички, които са запознати с процесите в централноазиатската страна. Израз на спонтанно недоволство или провокирани от чужди сили и терористи, както твърдяха властите, те послужиха за една важна цел – разместване на властовите позиции в Казахстан. От което, както изглежда, спечели Русия.

 

Макар че много от случилото се в страната остава неясно заради информационното затъмнение и липсата на прозрачност за механизмите на властта й, стана ясно, че успоредно с протестите протече битка по върховете на властта, в която едни срещу други се изправиха старата гвардия на бившия президент Нурсултан Назарбаев срещу поддръжниците на назначения от самия него негов наследник Касъм-Жомарт Токаев, който зае поста му през 2019-а.

Казахстан традиционно е една от най-стабилните страни в Централна Азия, което се дължеше на съчетание от авторитарното управление на Назарбаев и просперитета благодарение на петролното й богатство. През трите си десетилетия на власт бившият висш партиен функционер Назарбаев консолидираше власт и богатства около себе си, семейството си и приближените си. В същото време той водеше страната през трудни времена, като опазваше суверенитета й от посегателствата на

могъщите й съседи Русия и Китай

и изгради функционираща многоетническа страна с високи средни доходи според критериите на Световната банка.

Властта му бе така дълготрайна и защото той установи и своеобразен обществен договор, при който управляващите осигуряваха стабилност и покачващ се жизнен стандарт в замяна на липсващи политически свободи. В продължение на години този модел поддържаше стабилността, тъй като властта бе в състояние да изпълнява своята част от договора.

През последното десетилетие обаче нещата се промениха. След световната криза от 2008-а икономиката на страната се забави, а ниските цени на нефта удариха по доходите на населението, докато олигарсите продължаваха да захранват необезпокоявано задграничните си банкови сметки. Коронавирусната пандемия още повече влоши ситуацията и за първи път от много години Казахстан изпита рецесия. В тази ситуация корупцията, с която страната винаги е живяла, стана по-трудно поносима, а затрудненията извадиха на повърхността и

стари междуплеменни вражди.

Така се стигна до протестите от миналата седмица, възпламенени от повишаването на цената на газа. И независимо дали избухнаха чисто спонтанно, или бяха провокирани от подбрани за целта хора, те доведоха до остър сблъсък сред политическия елит.

Въпреки че бе назначил Токаев за свой наследник, Назарбаев продължаваше да контролира властта задкулисно. Получил титлата "Баща на нацията", той бе начело на Съвета за сигурност на Казахстан и дори столицата на страната, Астана, бе преименувана на негово име – Нур Султан. Още след встъпването в длъжност на Токаев обаче имаше признаци на напрежение между екипите на двамата лидери, тъй като новият президент се опитваше – невинаги успешно – да

отстранява ключови хора на Назарбаев

от властта, включително богатата му и влиятелна дъщеря. Въпреки това поне публично двамата поддържаха дружески отношения.

Безредиците обаче промениха решително баланса на силите в ущърб на Назарбаев. Бившият премиер и близък сътрудник на експрезидента Карим Масимов, който оглавяваше службите за сигурност от 2016 г. насам, не само бе свален от поста си, но бе арестуван и обвинен в организиране на преврат.

Освен това, Токаев "прибра" ръководството на Съвета за сигурност и изгони от ключовите позиции всички представители на фамилията Назарбаев. Появиха се сведения, че някои от тях напускат Казахстан с частните си самолети.

Токаев намери разбиране у Путин

Особено важно бе решението на Токаев да призове Организацията на Договора за колективна сигурност – в която освен Казахстан членуват Русия, Беларус, Армения, както и Киргизстан и Таджикистан – да изпрати сили за опазване на реда. Искането бе удовлетворено незабавно. Едва ли някога ще станат известни детайлите какво се е случило по върховете на политиката в Казахстан, за да се стигне до това решение, но има признаци, които подсказват причината за него.

Към обвиненията към Масимов в организиране на преврат властите добавиха и твърдението, че

чуждестранни терористи са проникнали

в страната, макар че не представиха доказателства за това. Руският президент Владимир Путин пък квалифицира случилото се като "цветна революция" – стандартното обяснение за всякакви насочени срещу приятелски режими протести, зад които винаги стоят западни сили.

Твърденията за чужда намеса обаче по-скоро целят да обяснят необходимостта от идването на съюзническите сили. А вероятната истинска причина за призива е, че след като безредиците избухнаха, Токаев замени ключови фигури в сигурността със свои довереници. Следователно той не се е доверявал на местните сили за сигурност и е прибегнал до руската помощ, за да неутрализира противниците си.

Намесата в Казахстан е първият случай, при който Организацията на Договора за колективна сигурност изпраща такива сили в помощ на страна членка. Готовността на Русия да откликне на призива на Токаев отразява заинтересоваността й да предотврати по-нататъшна нестабилност в Казахстан. Двете страни имат обща граница с дължина 7400 километра и поддържат тесни икономически връзки. За Москва безредиците обаче се оказаха и възможност за засилване на влиянието й. Назарбаев далеч не беше марионетка на Кремъл – под негово управление Казахстан поддържаше

"многовекторна" външна политика,

партнирайки си едновременно с Русия, Китай, Европейския съюз и Съединените щати. И въздържайки се - чудно, защо ли? - от по-близка политическа интеграция с Русия и други държави членки на Евразийския съюз. С две думи - последователните усилия на Казахстан да се дистанцира от Русия бяха причина за търкания, но с намесата си в подкрепа на Токаев руският президент вече очаква влиянието му над страната да се засили.

Кризата разкри и друго – геостратегическата пасивност на Китай в Централна Азия. Дори след десетилетия изумителен икономически растеж, големи инвестиции и пускането в експлоатация на трансконтиненталната жп линия Китай - Казахстан - Европа, Пекин явно все още няма онова политическо влияние в страната, което би му прилягало. Това, разбира се, може да е признак не на слабост, а на геополитическа стратегия, целяща избягване на всякакви търкания с Русия около нейните сфери на влияние. Нещо като геостратегически кавър на детската игра, носещ името "Трима се карат, четвъртия печели!"...

Facebook logo
Бъдете с нас и във