Банкеръ Weekly

Свят

Китай ще плаща за авантюрите на Пхенян

Нищо не остана от големите обещания.

Поредното ракетно изпитание на Северна Корея накара Съединените щати да излязат от ступора, обхванал ги през последните години. Междуконтиненталната балистична ракета, която според експерти може да достигне не само големите американски градове по Тихоокеанското крайбрежие, но и цели, далеч по-нататък, принуди Вашингтон да побърза в търсенето на решение за отстраняване на заплахата. По всичко личи, че за основен отговорник за създалата се кризисна ситуация ще бъде определен Китай. Въпросът е с какви лостове разполага Вашингтон, за да принуди Пекин да се активизира, както и самият Пекин - за да вразуми севернокорейското ръководство.

Отрезвяването дойде по-бързо, отколкото очакваха повечето специалисти, според които на Пхенян ще ме трябват още години, преди да достигне техническата възможност да нанесе ядрен удар по Съединените щати. Американската политика на "стратегическо търпение", лансирана от Барак Обама, която разчиташе, че с постоянен натиск севернокорейският лидер Ким Чен Ун ще бъде принуден да се вразуми и да седне на масата на преговорите, окончателно се провали. Сега пред неговия наследник в Белия дом не остава друг вариант, освен да потърси силово решение на проблема.

Възможностите Вашингтон директно да въздейства на Пхенян са ограничени. САЩ и Северна Корея на практика нямат икономически отношения, а дипломатическите и всякакви други контакти са сведени до минимум. Едната от стъпките е да бъдат разположени противоракетни системи, които да възпират севернокорейските изпитания. Тя вече е в ход, като първите установки ТААД бяха разположени в Южна Корея и дори прихванаха ракети, изстреляни от северния й съсед. Недостатъкът на този подход е, че не се знае дали той няма да предизвика масивна реакция на Пхенян спрямо Сеул. Факт е, че след критики от страна на Китай новият южнокорейски президент Мун Дже Ин спря разполагането на ТААД, аргументирайки решението си с необходимостта от нова оценка за въздействие върху околната среда. Но дори и процесът да продължи, той не може да даде на Съединените щати и тихоокеанските им съюзници нужните гаранции за безопасност. И едните, и другите просто се нуждаят от прекратяване на севернокорейската ракетна и ядрена програма.

До неотдавна изглеждаше, че във Вашингтон са открили ефективната формула това да се случи - като разчитаха на китайския натиск върху Пхенян. Още в началото на април китайският президент Си Дзинпин пристигна в американската столица, където убеди Доналд Тръмп в продължение на сто дни да се въздържа от резки едностранни действия спрямо Северна Корея, така че да остави възможност на Китай да намери мирно решение. Както "БАНКЕРЪ" писа, още на другия ден в китайската преса се появиха "предупреждения" към Пхенян да спре с плановете за ядрени и ракетни опити заради своята собствена сигурност. Появиха се и "прогнози", че ако Северна Корея продължи с провокациите, "китайското общество" ще поиска Съветът за сигурност на ООН да предприеме по-строги мерки срещу нея, като например ограничаване на петролните доставки. Тръмп пък съобщи в Туитър, че е обещал на китайския си колега "добро търговско споразумение".

На срещата на Г-20 в Хамбург двамата президенти отново разговаряха за Северна Корея и отново потвърдиха намерението да действат координирано за разрешаване на кризата. Само че Пхенян по никакъв начин не показа, че е склонен към умиротворяване, а тъкмо напротив, засили ракетните изпитания. Така се стигна до последните опити и до избухването на Тръмп в Туитър на 29 юли. "Много съм разочарован от Китай", каза той в поредица публикации, "Нашите глупави предишни лидери са му позволили да прави стотици милиарди долари годишно от търговия със САЩ, но за нас НЯМА НИЩО. По отношение на Северна Корея само си говорим. Няма да позволим това да продължава повече. Китай може лесно да реши този проблем!"

Два дни по-късно изданието "Политико", позовавайки се на свои източници от американската столица, потвърди, че в Белия дом се обсъжда въвеждането на санкции срещу Китай, като окончателното решение трябва да се вземе в близките дни. Според същите източници изготвяните мерки може да включват търговски ограничения и други икономически санкции.

Какви точно ще са мерките все още не е ясно, но от специалното представителство на САЩ за външната търговия междувременно подсказаха, че ще се борят срещу причинените от Китай "деформации" в световната икономика, по-специално по отношение на търговията със стомана и алуминий. В доклад до Конгреса от 31 юли, цитиран от "Блумбърг", от представителството твърдят, че главната им цел ще е налагането на налози за извършвания от Китай дъмпинг и изкуствено занижените цени, дължащи се на субсидирането на китайските компании.

Гневът на Вашингтон от недостатъчното съдействие на Пекин е разбираем, но остава въпросът докъде се простират възможностите на китайските управници? И дали изобщо в Северна Корея са готови да се откажат от ракетно-ядрената си програма и на каква цена? Вероятно за Китай би било най-удобно, ако се стигне до някакъв компромис, включващ замразяването на севернокорейските разработки и отлагащ крайното решение. Едва ли обаче Съединените щати ще се съгласят на друг вариант освен пълен отказ на Пхенян от оръжейните му програми.

При създалата се ситуация остават два риска за Америка. Първият е, че ако под неин натиск КНДР бъде "натикана в ъгъла", като Китай й спре всичките ресурси, непредвидимото севернокорейско ръководство може да предприеме някой отчаян ход. А другият е, че с въвеждането на санкции срещу Пекин Вашингтон зорлем ще го вкара в "отбора на санкционираните" редом с Русия и Иран.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във