Банкеръ Weekly

Свят

Кипър реабилитира „златните паспорти”

Програмата "Гражданство срещу инвестиции" е вкючена в спасителната програма, въпреки че ЕК иска нейното прекратяване

Така ще изглеждат „кулите” на Trilogy и Del Mar в Лимасол, които се строят в момента и чиито луксозни жилища са предназначени главно за инвеститорите със „златни паспорти”

До края на май се очаква да завърши процедурата по отнемането на кипърско гражданство на 29-има чуждестранни инвеститори и членове на техните семейства, започнала през ноември 2019 година. Те бяха погнати защото влязоха в "черните списъци" за европейски и международни санкции или пък се издирват от Интерпол за финансови машинации.

Едновременно с това, правителството трябва да реши съдбата на около 600 заявления на бизнесмени от трети страни, „залежали” от миналата година. Очакванията са, че от този ход в бюджета ще влязат стотици милиони евро, блокирани по ескроу-сметките на потенциалните "нови кипърци”.

 

Това са част от първите стъпки на Кипър за реализация на спасителния за икономиката план след удара от коронавирусната криза. Те бяха приети и огласени въпреки натиска на Европейската комисия за прекратяването на Кипърската инвестиционна програма, по-известна като „Гражданство срещу инвестиции” или „Златни паспорти”.

Активността на Никозия да ускори и подобри програмата, цели да запази имиджа на страната като една от най-популярните

европейски инвестиционни дестинации.

След много политически атаки през последните няколко години срещу правителството, че прилаганата схема „Гражданство срещу инвестиции” създава отрицателен имидж на Кипър пред света, коронакризата дойде като "изненадващ" шанс за нейната реабилитация и й осигури почти пълна подкрепа от политическия и икономически елит на Кипър.

Според прогнозите на финансовото министерство, през 2020 г. спадът на кипърския брутен вътрешен продукт ще е между 7 и 13 на сто. След като фирмите бяха месец и половина под карантина,

приходите в бюджета продължават да намаляват,

а разходите - да нарастват. Като основен "виновник" за това се сочи приетият от правителството пакет от икономически и социални мерки в помощ на бизнеса, работещите и уязвимите групи, който достигна 5.5% от БВП.

Точно в запълването на "пандемичните дупки" в публичните финанси се включва прясно реанимираната програма „Гражданство срещу инвестиции”. Тя бе въведена през 2013 г. - след банковия срив и болезнения спасителен меморандум с тройката международни кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд - и през следващите години изпълни задачата си: привлече чуждестранни инвестиции в размер на около 6.6 млрд. евро и помогна за възстановяването на икономиката като осигури 1.2% от БВП.

Напливът принуди правителството да въведе

годишен „таван” от 700 "златни паспорта",

защото одобрените молби много бързо надхвърлиха числото 4000 - предимно на граждани Русия, Китай и Близкия изток.

Досега програмата бе ревизирана пет пъти - главно чрез въвеждане на нови и все по-високи изисквания. Сега, ако някой иска да получи кипърски паспорт, има пред себе си две опции: или да вложи минимум 2 млн. евро в бизнеса с недвижими имоти, или да инвестира 2.5 млн. евро в какъвто иска друг бизнес.

При всички положения обаче всеки  бъдещ "нов кипърец" трябва да похарчи най-малко 500 000 евро за покупка на жилище с цел постоянно пребиваване на острова. И да направи

две задължителни дарения - от по 75 000 евро.

Едното е в полза на Фондацията за научни изследвания и иновации - ясно защо, а другото - на Кипърската корпорация за поземлено развитие (Cyprus Land Development Corporation) - за изграждане на социални жилища.

За да се гарантира, че всички постъпващи средства не са „мръсни” и рискови, всички транзакции задължително се извършват от банки, регистрирани по кипърското законодателство. 

С цел ударно въвеждане на "златните паспорти" като антикризисна мярка, правителството предприе две дълго отлагани стъпки: първо - реши да ускори разглеждането на висящите заявления на "новите кипърци", и второ - тръгна да оправя отношенията си с парламента като внесе за одобряване (с 5 месечно закъснение) изискваните от него нови регламенти за условията и реда за натурализация на чуждестранни бизнесмени.

По принцип, до 31 януари правителството трябваше да внесе в законодателния орган пакет от промени,

разчупващи правителствения монопол

върху Програмата "Гражданство срещу инвестиции" от 2013 г. насам и въвеждащи форми на парламентарен контрол. През февруари обаче заради умишленото неспазване на срока избухна остър скандал, по време на който парламентът дори заплаши правителството със съд.

Новите наредби ще пресекат финалната права през май, обеща министърът на вътрешните работи Никос Нурис. С промените в тях процесът се обвързва по-силно със закона за изпирането на пари, въвеждат се по-строги от досегашните процедури за проверка на личните данни на инвеститора и произхода на парите му. 
Ускореното разглеждане и одобряване на подадените още през миналата година заявления ще повиши ликвидността на пазара и ще насочи пряко капитали към строителството и сектора на недвижимите имоти, които пострадаха най-много от коронакризата: през април продажбите са спаднали с 80% спрямо април 2019 г., а традиционно около 50% от купувачите са... чуждестранни инвеститори със "златни паспорти". 

„Репутацията на страната е по-важна от продажбата на още една луксозна вила”, заяви през ноември миналата година тогавашният финансов министър Харис Георгиадис, след като се разрази най-големият политически скандал, свързан с инвестиционната програма.

Повод стана разкритието, получило масиран отзвук в международните медии, че кипърски паспорти са получили както

лица с висок политически риск,

така и издирвани за финансови нарушения.

Правителството обяви, че започва процедура за отнемането им от 9-има инвеститори и от членовете на техните семейства (общо 26 души), а през февруари т. г. добави към тях още 3 имена.

В "черния списък" са роднини, министри, депутати и близки съратници на дългогодишния камбоджански авторитарен лидер Хун Сен.

Вътре е и малайзийският финансист Джо Лоу, издирван от властите на Малайзия, Сингапур и САЩ по обвинения за организирането на най-голямото присвояване в историята – близо 6 млрд. долара от Федералния фонд за развитие на Малайзия.

Сред членовете на "забранената група" е и руският олигарх Олег Дерипаска.

Всички тези 26 души са получили гражданство преди затягането на режима през 2018 година. Отнемането на кипърските им паспорти обаче забуксува, защото в местното законодателство подобна опция не съществува.

 


Кипър срещу Европейската комисия


В разгара на страховете от разпространението на коронавируса, принудителното блокиране на икономиката и прогнозираните огромни финансови загуби, Европейската комисия подложи на остра критика политиката на „златните паспорти”, водена от три държави членки - Кипър, България и Малта.

Според ЕС подобни програми подкопават сигурността на Общността, тъй като има риск да предоставят достъп на лица, които се считат за съмнителни, с тъмно минало и мръсни пари. Затова в писмо от 1 април до трите държави, ЕК поиска те да представят конкретни планове за поетапното им прекратяване.

Кипърския отговор го видяхме. На ход са България и Малта.

Бранислава Бобанац

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във