Банкеръ Daily

Свят

Кьовеши: Няма чисти държави

Лора Кьовеши знае много за борбата с измамите и корупцията във враждебни условия, пише EUObserver. Тя е била главен прокурор на Румъния в дирекцията за борба с корупцията от 2013 г. до 2018 г., когато е била принудена да напусне поста си от тогавашния министър на правосъдието.

Докато го заема, тя изправя пред съд бивши министър-председатели, бивши министри, депутати и кметове.

48-годишната Кьовеши беше и първата жена и най-младият главен прокурор в историята на Румъния. Тя беше толкова ефективна, че тогавашните политически господари в нейната страна дори лобираха срещу нея по време на процеса на избор кой да стане първият главен прокурор на ЕС.

Във вторник (1 юни) нейната служба, Европейската прокуратура, стартира своята дейност в Люксембург.

Задачата й е да защити по-добре финансовите интереси на общността чрез борба с трансграничните измами с ДДС, прането на пари и корупцията.

"За първи път престъпленията срещу финансовия интерес на ЕС ще бъдат разследвани по интегриран стратегически начин от прокуратура с наднационална юрисдикция", каза Кьовеши пред група журналисти в четвъртък (3 юни).

В централата на службата има 22-ма европейски прокурори, които ще наблюдават дела от държави членки и ще одобряват основните решения в рамките на разследванията, като например обвинителни актове.

Прокуратурата също има мрежа от 140 европейски делегирани прокурори, които седят в столиците на страните членки, но работят за службата в Люксембург съгласно техния собствен наказателен кодекс.

"Няма чисти държави. Така че след като сега има европейска прокуратура, ще имаме един и същ подход за всички европейски делегирани прокурори, идентифицирането и разследването по тези дела ще бъде приоритет", отбеляза Кьовеши, според която има огромни несъответствия между страните членки: някои имат пет или шест такива случая годишно, други стотици.

Пет страни членки решиха да не се присъединяват към службата, включително две държави, подложени на проверка от ЕС за нарушаване на принципите на правовата държава – Унгария и Полша.

Ако има някаква връзка с престъпление от неучастваща страна членка, европрокуратурата може да се включи. В противен случай, както е в момента, агенцията на ЕС за борба с измамите ОЛАФ може да проведе административно разследване в тези страни.

"Разбира се, ефективността и защитата на парите на ЕС биха били по-високи, ако всички страни членки на Евросъюза участват в Европейската прокуратура. Но това е тяхното решение. Надявам се, че нашата дейност ще ги убеди да се присъединят", изтъкна Кьовеши.

Недостиг на персонал

Румънката добре осъзнава отговорността, която тя и нейният екип имат за изграждането на ефективна и вдъхваща доверие институция от нулата. Нейната служба няма да премахне корупцията във всички страни, предупреждава тя, но ще защити по-добре парите на ЕС. С европрокуратурата ще има много по-високо ниво на интеграция, координация и споделяне на информация отпреди.

"Това, което ни затруднява, е фактът, че се нуждаем от повече персонал. Нуждаем се от поне още 50 колеги тук, в Люксембург, които да работят като анализатори на дела и финансови разследващи", допълни Кьовеши.

За 2021 г. нейната служба е получила бюджет със 7 млн. евро повече от предвиденото досега, макар и по-малко от първоначално поисканото, казва тя. Не е получила и одобрение за наемане на повече персонал.

Кьовеши обяви, че ще предложи да върне част от 7-те милиона евро, които европрокуратурата иска да използва за наемане на персонал, вместо да ги използва за други цели. Тя се надява, че след като службата заработи, ще може да предостави конкретни статистически данни за натовареността, което ще доведе до одобрението на комисията.

"Защото, ако не получим одобрението да наемем повече персонал, имаме този риск дейността ни да бъде блокирана,  - посочи тя. - Ако престъпниците имат мерцедес и трябва да ги следвате с колело, очевидно е, че те ще имат предимството".

Съдилища

Първите случаи, регистрирани в Европейската прокуратура, са от Германия и Италия. Кьовеши казва, че не може да каже кога нейната служба ще има първия резултат, тъй като дори и да бъдат повдигнати обвинения тази година, на съдилищата могат да са нужни една или две години, за да се произнесат.

Делата на европрокуратурата ще трябва да се решават от национални съдилища. Службата може да избере коя държава е в най-добра позиция да разследва трансгранично дело и там да се води то.

"Без независима съдебна власт не можете да работите ефективно, не можете да се докоснете до високата корупция. И не можете да разследвате хората, които са на ключови позиции за вземане на решения, особено за еврофондовете", е позицията на Кьовеши.

По отношение на новото правило, обвързващо еврофондовете със зачитането на върховенството на закона, тя казва, че ако по време на работата на нейната служба "има опит да се повлияе или навреди и намали независимостта на съдебната власт", ще изтъкне това пред Еврокомисията .

По отношение на Словения, където неотдавна премиерът Янез Янша предизвика недоволство с това, че не одобри назначаването на двамата делегирани прокурори, Кьовеши съобщи, че предложението за кандидат трябва да бъде изпратено възможно най-скоро. Нейното мнение е, че този ход "подкопава много сериозно не само Европейската прокуратура, но и доверието в ефективното функциониране на системата за управление и контрол на еврофондовете в Словения".

Facebook logo
Бъдете с нас и във