Банкеръ Daily

Върховете вулкани по света

Килиманджаро - ледената шапка на африканския континент

Връх Ухуру, най-високата точка на Килиманджаро и цяла Африка

Килиманджаро (на английски: Kilimanjaro; на суахили: Kilimanjaro) е планински масив в Североизточна Танзания, образуван от три изгаснали вулкана - Шира на запад с надморска височина 3962 м, Мауензи на изток с височина 5149 м и геоложки най-младият Кибо, разположен между тях, чийто най-висок връх Ухуру има височина 5895 м и е най-високата точка в Африка. Танзания, официално Обединена република Танзания (на суахили: Jamhuri ya Muungano wa Tanzania), е държава в Източна Африка.

Килиманджаро граничи с Кения и Уганда на север, Руанда, Бурунди и Демократична република Конго на запад и Замбия, Малави и Мозамбик на юг. На изток бреговете на Танзания се мият от водите на Индийския океан.

Името на Танзания е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави Танганайкаедноименното езеро на територията ѝ) и Занзибар (близо разположен архипелаг в Индийския океан). Двете са британски колонии до 1964 г., когато се обединяват под името Обединена република Танганайка и Занзибар. По-късно през същата година името е променено на Обединена република Танзания. През 1996 г. държавната администрация се премества от Дар ес Салаам в Додома, която съответно става столица. Въпреки това Дар ес Салаам продължава да бъде градът с най-голямо търговско значение.

Климатът на Килиманджаро е екваториален планински. Сухите сезони са от януари до март и от юли до септември. През останалото време условията са като в Европа през зимата. За Килиманджаро средното количество на годишните валежи е около 1000 милиметра. Въпреки че се намира в тропично-екваториалната климатична зона, едно от най-горещите места в света, на върха на Килиманджаро има постоянна снежна покривка, включваща ледниците Фуртвенглер и Ребман. Поради глобалното затопляне ледената покривка постоянно се смалява, за което съдим от сателитни снимки.

Освен като най-високата планина на континента, Килиманджаро е известен и със своята ледникова шапка, която прогресивно намалява от началото на 20 век и е възможно да изчезне напълно през следващите десетилетия. Причина за това са намалелите снеговалежи, обяснявани както с глобалното затопляне, така и с обезлесяването. Така въпреки важната роля на създадения през 1973 година национален парк Килиманджаро, горският пръстен около планината продължава да се стеснява. отворен за посещения през 1977 г., обхващащ планината и околните екваториални гори. Целта му да опази Килиманджаро и уникалните растения и животни в региона. Паркът граничи със Серенгети и кратера Нгоронгоро, други защитени територии в Танзания, опазващи богато биоразнообразие.

Районът на Килиманджаро е обитаван от скотовъдците масаи  на север и запад, които използват планинските ливади като пасища за стадата си, и от земеделците чага на юг и изток, които обработват все по-обширни части от предпланините.

В региона се отглеждат кафе, банани и памук. Развит е туризмът, а също и животновъдството. Прочут е и сафари-туризмът, който напоследък се е превърнал във фото-сафари, тъй като убиването на животни е забранено.

След изненадващото откриване на планината от Йоханес Ребман (на немски: Johannes Rebmann) - германски мисионер, пътешественик, изследовател на Африка, през 1848 година, Килиманджаро привлича вниманието на изследователи като Ханс Майер и Лудвиг Путшелер, които се изкачват до върха на планината през 1889 година, придружавани от своя водач Йоханас Киняла Лауво. В памет на Йоханес Ребман неговото име носи един ледник - Ребман, на върха на Килиманджаро.

През следващите години областта става предмет на съперничество между католически и протестантски мисионери, стремящи се към християнизиране на местното население. След десетилетия на германско, а след това и британско управление, се формира обществен елит на етническата група чага, който е в основата на националното движение, довело до създаването на независима Танганика през 1961 година. Танганика или Танганайка е област, бивша колония и държава в Източна Африка, разположена източно от едноименното езеро, в континенталната част на Танзания. Просъществува като самостоятелна държава от 9 декември 1961 до 26 април 1964 година, когато заедно с получилата независимост през 1963 година бивша английска колония Занзибар се сливат в Танзания.

През 100 г. Клавдий Птолемей - египетски географ, астроном и астролог, обозначава висока заснежена планина в Африка в своята "География". След това 1000 години по-късно Килиманджаро е споменат от китайски мореплаватели. За дата на откриване за върха обикновено се смята 11 май 1848 г., когато е описана от немския пастор Йоханес Ребман. Между 1885 и 1918 г. Килиманджаро е част от Германска Източна Африка и носи името Кайзер Вилхелм Шпице.

През 1861 и 1862 г. Карл Клаус дер Декен прави неуспешни опити да изкачи върха. На 6 октомври 1889 г. географът и алпинист от Лайпциг Ханс Майер и австриецът Лудвиг Пуртшелер правят първото успешно изкачване на Килиманджаро.

Първото българско изкачване на върха е на 16 август 1967 г. от учителката Даринка Камбурова.

Действието на книгата и на известния филм "Цар лъв" се развива в района на Килиманджаро.

От средата на 20 век Килиманджаро се превръща в емблематичен символ, изобразяван в множество произведения на изкуството и върху различни търговски продукти. Планината е високо ценена от хилядите туристи, които я изкачват всяка година, наблюдавайки голямото разнообразие на нейната флора и фауна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във