Банкеръ Daily

Свят

Кавендиш открива водорода, който той нарича „запалим въздух“

​На днешния ден можем да си спомним за английския учен Хенри Кавендиш (Henry Cavendish), който е роден на 19 октомври 1731 г. в Ница, тогава в пределите на Сардинското кралство, където семейството му се намира по това време. Баща му е лорд Чарлс Кавендиш, херцог на Девъншир, в Югозападна Англия, а майка му е  лейди Ан Грей. 

Кавендиш е работил в областта на физиката и химията, член е на Лондонското краско научно общество. Известен е най-вече с откритието на водорода, който той нарича „запалим въздух“.

Хенри Кавендиш започва да учи в Кевбриджкия увиреститет през 1749 г., но през 1753-а го напуска, преди да е завършил. Той наследява огромно състояние, което използва почти изцяло за своите научни експерименти.

Всъщност водороден газ е получен за пръв път по изкуствен път в началото на XVI век чрез смесването на метали и киселини. Парацелз, шведският лекар, алхимик, учен, астролог и философ, е наблюдавал отделянето на „въздух“ при действието на сярна киселина върху желязото. Оттогава продуктът, който се е получавал, е бил наречен „горящ въздух“ или „флогестон“, поради това, че той предизвиквал огън.

През 1766 г. английският физик и химик Хенри Кавендиш получава в чист вид водород и се смята за негов откривател. Първоначално той е установил плътността му чрез измерване, разбирайки че се откроява от другите горящи газове. Между 1766 и 1781 година той пръв го идентифицира като отделно вещество и установява, че при изгарянето му се образува вода – оттам идва и името на елемента.

През 1783 г. Лавоазие направил точни изследвания и потвърдил тези на Кавендиш. Заради способността на елемента да създава вода, бил наречен водород – „раждащ вода“.

Освен откритието на водорода, Кавендиш има и други постижения – отделя в чист вид водороден диоксит и водород, установява състава на въздуха като смес основно от кислород и азот, пресмята масата и средната плътност на Земята, както и универсалната гравитационна константа (1798 г.) - фундаменална физична константа, определяща силата на привличане между две тела (гравитацията).

Хенри Кавендиш е известен с изключителната си благотворителна дейност. Той е много стеснителен и изглежда като странен чудак в очите на повечето хора, които го познават. Много от неговите открития и експерименти не са публикувани и стават известни едва през XIX век, след като Джеймс Кларк Максуел започва да изучава подробно архивите на Хенри Кавендиш.

Кавендиш умира на 24 февруари 1810 г. в Лондон на 78-годишна възраст.

 

Производство и използване на водород

вече се разглежда като вариант за бъдещото развитие на енергетиката, а целта е една – намаляване на емисиите от СО2. Данни в момента показват, че  750 грама Н2 може да замени 8 литра бензинизползвани от съвременните коли, отбелязват в свой анализ от строителното обединение "Булатом".  

Въпросът за евтино получаване на водород е все по-актуален заради световните екологични и енергийни проблеми. Водородът е широко разпространен елемент в природата. В свободно състояние се среща рядко. Водородът влиза в състава на водата, нефта, природния газ, глината, живите организми. Малки количества свободен водород се среща в земното въздушно пространство.

Проблемът е, че в момента не е ясно каква ще бъде цената на водорода, както и начините за неговото съхранение.   

Промишленото производство на водород най-често се извършва в процеса на преработка на природен газ, по-рядко при по-енергоемки технологии, като електролиза на вода. По-голямата част от водорода се използва в близост до мястото на производство, като двете му най-големи области на приложение са крекингът при преработка на изкопаеми горива и синтезът на амоняк, главно за производство на изкуствени торове. При излагане на водород много метали увеличават крехкостта си, което е особен проблем при конструирането на тръбопроводи и резервоари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във