Банкеръ Weekly

Свят

Картата на Балканите пак е на масата

Новото правителство на Косово се зарече да реши проблемите със Сърбия

Хоти се зарече да не се местят граници
S 250 9729796a 3277 437e bc74 45d84b9e7dc1

Новото правителство на Косово пое управлението със заявката, че ще постигне споразумение със Сърбия за признаването на балканската държава в най-скоро време, дори преди края на годината. Първата му стъпка – премахването на стопроцентовите мита за сръбски стоки – бе приветствана както от Белград, така и от международната общност. Стремежът на Косово и Сърбия да урегулират отношенията помежду си е логичен – докато между тях стоят нерешени спорове, и за двете страни пътят към бленуваното членство в ЕС ще е затворен. На фона на ласкавите отзиви обаче остава нерешен въпросът кой ще има главната дума в бъдещите преговори – Брюксел или Вашингтон? И най-важното, предвиждат ли се промени на граници на Балканите?

Още в първото си изказване пред парламента след одобрението на правителството му, новият косовски премиер Авдулах Хоти от десноцентристкия "Демократичен съюз на Косово" обеща нормализиране на отношенията със Сърбия. "Окончателното споразумение между Косово и Сърбия ще се базира на взаимно признаване на двете страни. Ние няма да позволим

никаква промяна на границите

или размяна на територии със Сърбия", каза Хоти.

Два дни по-късно той съобщи, че е имал контакт както с пратеника на ЕС за диалога с Белград Мирослав Лайчак, така и с първия дипломат на общността Жозеф Борел и че няма да допусне грешката да избира между Съединените щати и Европейския съюз, а ще сътрудничи и с едните, и с другите. Но все пак уточни: "Няма да отидем към диалога без САЩ. От страна на Вашингтон има огромен интерес за прилагане на споразумението".

Не след дълго дойде и първата стъпка – премахването на въведените през ноември 2018 г. 100-процентови мита за влизащите в Косово сръбски стоки, от които страдаше главно сръбското малцинство в северната част на непризнатата от ООН държава.

Сръбският президент Александър Вучич обяви, че приветства решението и гледа на него като на

"отворена възможност за диалог".

Според косовския му колега Хашим Тачи институциите са подготвени да продължат диалога със Сърбия и той самият е оптимист, че договор е възможен до края на годината. Тачи изрази задоволство от решението на новото правителство да премахне наказателните мита спрямо Сърбия, като подчерта, че сега вече Белград няма оправдание "да бяга от диалога". Той също акцентира, че в този процес Косово е заедно със Съединените щати.

"Всичко, което сме постигнали като държава, е благодарение на САЩ. Затова единствено подкрепата на това партньорство ни гарантира сигурно бъдеще", отбеляза Тачи, допълвайки, че няма да сътрудничи с пратеника на Евросъюза Мирослав Лайчак.

"Няма да отида на разговори в Брюксел, защото и Лайчак даде да се разбере, че не признава Косово", бе категоричен Тачи, мотивирайки се и с обстоятелството, че Лайчак е бивш външен министър на Словакия – една от

петте страни от ЕС, които не признават независимостта

на Косово (заедно с Испания, Кипър, Румъния и Гърция).

Преговорите за нормализация на отношенията със Сърбия с посредничеството на Европейския съюз започнаха през 2011 година, след като областта бе отцепена от Югославия с американска военна кампания и през 2008-а обяви едностранно независимост. Те обаче прекъснаха след налагането на наказателните мита през ноември 2018-та и повече не бяха подновени.

Тогава се намеси специалният пратеник на американския президент Доналд Тръмп за района Ричард Гренел, по същото време посланик на САЩ в Берлин, като покани лидерите на Косово и Сърбия за преговори във Вашингтон вместо в Брюксел. Освен това Съединените щати дадоха да се разбере, че са благосклонни към размяната на територии между Косово и Сърбия с цел решаване на проблемите помежду им. От своя страна Германия твърдо се противопоставя на идеята с мотива, че така ще се стигне до ново възпламеняване на етническо напрежение на Западните Балкани.

Евросъюзът също назначи свой пратеник в лицето на Мирослав Лайчак – не приеман добре в Прищина заради словашкия си произход, но точно заради това пък приеман добре в Белград.

Междувременно Гренел, който изключително енергично посредничеше между Белград и Прищина, приключи с дипломатическата си работа в Берлин, но запази поста си на специален пратеник за региона. И ЕС, и САЩ

приветстваха смяната на властта в Прищина

и размразяването на диалога.

"Диалогът със съдействието на ЕС е единственият начин европейското бъдеще на Косово да се превърне в реалност за гражданите му", оповестиха съвместно дипломат №1 на съюза Жозеп Борел и еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей. Гренел също обяви, че е готов да сътрудничи с новото правителство и да продължи диалога със Сърбия.

Остана обаче открит въпросът дали Европейския съюз или Съединените щати, или пък двата субекта успоредно ще се опитат да се окичат с лаврите на миротворци. Съперничеството между Брюксел и Вашингтон на Балканите не е от вчера, а при администрацията на Тръмп сътрудничеството помежду им съвсем излиня. На въпрос на EUobserver дали Гренел и Лайчак въобще са влезли в контакт по въпроса, външното ведомство на Брюксел не даде конкретен отговор, а се ограничи с мъглявата формулировка, че "представителството на ЕС е в постоянен контакт с всички съответни партньори, за да се запознае с техните гледни точки, очаквания и тревоги".

И макар че новото правителство в Прищина се отрече от идеята за размяна на територии,

тя не бива да бъде отписвана,

докато президенти на Сърбия и Косово са Александър Вучич и Хашим Тачи – те никога не са я отхвърляли категорично въпреки противопоставянето от страна на Евросъюза.

Източници от Брюксел съобщиха, че държавите от общността се обединяват около Германия, за да се противопоставят на идеята за размяна на територии. Тревогите в Берлин са основателни – една промяна на границите лесно би послужила като пример за подражание в Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония. Но във Вашингтон изглежда не се тревожат от тази перспектива. За американците като че ли е по-важно да се окичат със заслугите за дипломатическия успех, ако е възможно дори преди президентските избори през ноември.

Facebook logo
Бъдете с нас и във